ДО ИРАН И НАЗАД

Една история, която звучи сюрреалистично – на почивка в Иран. Как се съчетава един от най-опасните спортове с това да го практикуваш в една от най-опасните точки в света. 11 дена в Близкия изток.

Във време, в което Изтока се втурва към нас, Владимир Павлов и приятелите му решават да заминат на почивка в Иран. За да карат сноуборд. По възможно най-рискования начин – извън зоните на ски пистите, където снегът е неотъпкан, а склоновете....неопитомени.

Защо ли го правят?

Четете.

Откъде ви дойде идеята да карате точно в Иран?

Желанието идва оттам, че постоянно търсим девствени места за каране, защото и аз, и моите приятели търсим планини, които да дават възможност за фрийрайд. Имахме информация, че в Иран има много такива места и затова се опитахме и в крайна сметка го осъществихме.

Къде в Иран карахте?

Бяхме в Дизин, Шемшак и Дарбанд Сар. Впоследствие изкчихме и връх Дамаванд, който не е курорт за каране, но е планина, която искахме да изкачим и да спуснем.

Заминахме пет души от България и там на местна почва още един-двама души се занимаваха с нас.

Ти имаш ли познати от Иран и помогна ли ви някой в пътуването, защото Иран не е от най-разпространените дестинации за пътувания?

Имам приятели там, но задочни. Мой приятел германец, с който се запознах в Грузия преди време, беше отишъл в Иран по моя инициатива. Там се беше сприятелил с няколко човека и ми ги препоръча, когато ние тръгнахме.

С въпросните иранци станахме и ние големи приятели. Доброто наистина беше, че имахме вътрешни хора и не бяхме обикновени туристи. Не сме имали хотелска стая и определена програма. Бяхме си в конкретна компания на местни хора, които са си оттам и ни въвлякоха в своята култура, нощен живот, обичаи. Доста силно преживяване беше.

11 дена в Иран къде спахте?

Спяхме във вилата на един от тези хора, Нима. Той беше нашият хазяин. Основният човек, с който аз преговарях и който ни уреди и организира всичко, е Реза.

Вие сте кацнали в Техеран. Какво видя там, какво е положението?

Бях впечатлен от организацията и инфраструктурата, защото съм бил в доста държави в Близкия изток, които са много хаотични. Докато в Техеран цареше ред, улиците бяха добри. Имат доста сериозни пътища, мостове. Въобще градът е добре организиран. Друг е вече въпросът, че там живеят адски много хора и съответно е трудно придвижването.

Ние не сме седяли там първия ден. Само го пресякохме, за да отидем в планините. Там ни посрещнаха Реза и Нима с две коли, защото ние бяхме пет човека, с екипировка и сме по-обемни.

Разкажи ми за хората, при които отидохте. Какви са те и как гледат на западния свят и християните?

Те са мюсюлмани. Както ние с вас сме християни, но не седим 24 часа в църквата. Нормални хора са. Реза е доста известен скиор в района, даже се е снимал във филми. Той ни запозна с терените и ни предоставяше всякаква информация.

Без Реза и Нима цялото ни прекарване там щеше да е абсолютно невъзможно. Те уредиха всичко – спане, ядене, транспорти, таксита, карти за пистите.

Има ли нощен живот в Иран?

Алкохолът там е забранен. Има само контрабанден, при който е рисково да бъде купуван, притежаван, а и консумиран. Аз лично не пробвах от този алкохол, въпреки че някои хора се престрашиха.

Липсата на алкохол, можете да си представите, че води и до липса на нощни заведения. Ходихме по частни партита, където виждаш как целият живот се случва „под масата”. Тези хора правят всичко, което искат, но неявно. Случва се в къщата на някой, а не на публично място. Тайно си се организират. Там жените свалят бурките, събличат се и изглеждат като нас.

Как се почувства ти в Близкия изток – усети ли различно отношение от хората?

Нямаше никакъв проблем. Въпреки че всичките ми близки и роднини бяха доста притеснени, че отиваме в такава държава. Искам да ви уверя, че се чувствах не по-малко спокоен и сигурен, отколкото ако отида сега в Париж или Белгия, където стават постоянно атентати. Да, хората ни гледаха по улиците, защото сме им странни, разглеждаха ни. Но и ние ги гледахме по същия начин. Ако отидеш в Индия, и там ще те гледат точно като марсианец. Това не означава, че ти мислят лошото, просто си им интресен.

Мога да кажа, че срещнахме приятелско отношение от всички хора, с които сме контактували. Бяха гостоприемни и добронамерени.

Какво ти направи впечатление в тяхната култура?

Освен, че сме се интересували от курортите и това къде точно ще караме, на мен ми беше много любопитна местната култура. Аз съм завършил История на културата и етнология, та за мен си беше наистина занимателно. Много е болна темата там с революцията. Тези хора, въпреки че са мюсюлмани, голяма част от интелигенцията там ненавижда ислямския режим в момента. Наистина го ненавиждат. Смятат, че са живяли много по-добре преди 79-та година, когато стават всички тия преврати.

Доколкото аз се запознах, хората, които имат финансова възможност, които имат образование, всички те са против положението. Естествено това негласно и скрито, защото там все пак има режим, нямаш свобода на словото.

Нас обаче те приеха наистина много приятелски и бяха искрени. Посетихме и други домове. Срещнахме се с приятелите на Нима и Реза, с родителите им. Това са едни наистина много цивилизовани, дори бих казал аристократични, хора. Личи, че са интелигентни. Точно тези хора са репресирани от режима, наложен от масите.

Срещна ли иранец, който да е доволен от крайното ислямизиране на Изтока?

Не. Иранци, които са избрали да живеят по този начин, аз не срещнах. Може би се дължи и на това, че моите приятели там са от по-висшата прослойка на тяхното общество.

Въобще ли не те е страх? Ти си съчетал един от най-опасните спортове с едно от най-опасните места на планетата.

Страх винаги има. Част от забавлението е. Не може да не се рискува. Ако трябва да бъда честен, ме е страх и да ходя всеки ден с кола на работа, защото по новините постоянно дават как умират хора в катастрофи. Въпреки това се качваме, нали. Рисковете в планината си зависят от мен. Тогава съм много по-спокоен. В дивата планина решенията, които аз взема ще ме засегнат пряко впоследствие, но не и тези, които някой друг ще вземе. Докато в големия град реално почти нищо не зависи от тебе. Разсъждавайки така, аз наистна мисля, че горе съм на по-безопасно място, отколкото в града.

Конкретно за Иран – да, имахме своите притеснения. Които, ако трябва да бъда откровен, бяха насадени изцяло явно от медиите. Когато отидеш на място всъщност разбираш, че там е наистина по-безопасно от Париж и Ню Йорк. И хората са по-гостоприемни. Ако идеш във френските Алпи, никой няма да те заговори или да се интересува от тебе, защото не си нищо особено. В Иран обаче всеки е готов да ти разкаже, да те покани в къщата си.

Според мен повечето от така наречените развиващи се държави са много по-интересни, отколкото западния развит свят.