„Честити 138 години свобода! Нека се гордеем, че сме българи!“

„Честити 138 години свобода! Нека се гордеем, че сме българи!“
03-03-2016г.
32
Каролина Касабова

Този статус и производните му заливат Фейсбук пространството от часове.

По закон на 3 март всеки наш сънародник  трябва да публикува нещо подобно на стената си, за да покаже, че е родолюбец и  патриот. Да, ама не е.

Обичта към България не се изразява чрез copy-paste постове в социалните мрежи, чрез клипове с възрожденски песни или цитати на борците за свобода.

Дори е доста лицемерно да вярвате, че активността във виртуалното пространство ви прави и активни граждани в реалността. За да бъдеш такъв, трябва да станеш от компютъра и да излезеш навън, където е истинската България, с всичките й разбити пътища, порутени сгради, още стотици недостатъци, които са трудни за обичане. Да си истински българин означава да гласуваш по време на избори, не да спориш с телевизора вкъщи или да се правиш на политически анализатор във Фейсбук.  Означава да подкрепяш съотечествениците си, когато се вдигнат на протест срещу нещо, което е и в твой ущърб, вместо да лежиш на дивана и да си казваш „Това не е моя работа, да се оправят!“. Означава най-вече да се опитваш да направиш нещо за страната си, вместо да чакаш тя да направи нещо за теб и да я псуваш, когато това не се случва. Фейсбук статусите не правят нищо. Само ви изчистват съвестта. Защо ли?

„Честити 138 години свобода!“
Честити да са ни! Но били ли сме свободни наистина през тези години? За каква свобода говорим, след като нацията ни се топи и се разгражда в чуждите? Свободата у нас е утопия. От роби на Османската империя, се превърнхме в роби на Руската, по-късно станахме и на Европейския съюз. България никога не е била самостоятелна, не е била фактор в геополитиката и не е защитавала националните си интереси. Била е само инструмент за защита на чуждестранните. Народът й не се грижи за  себе си, а за баби и дядовци в чужбина и за деца небългарчета; строи небългарски къщи, чисти небългарски улици и мие небългарски чинии, за да може да оцелее.

Страшна свобода, а?

„Нека се гордеем, че сме българи!“
С какво точно трябва да се гордеем, със славната история, която сами опорочаваме? Или с хилядите, загинали за свободата ни, за да можем после доброволно да се поробим отново? С културата, която се изгуби сред многото други европейски култури, или с традициите, които вече никой не спазва? Повод за гордост ли е половината България, която живее под прага на бедността или другата половина, която се издържа, благодарение на роднините си в чужбина?

Открай време 3 март не е национален празник, а поредният почивен ден, повод за напиване. А вашите статуси го показват най-ясно.

 Сбърканият псевдопатриотизъм като този:

Води до резултати като тези:

Честит национален празник. И поне веднъж се изправете на химна.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.