Актуално
Година след смъртта - Вероника, каквато трябва да я помним (ВИДЕО)

Адриана Аврамова | 28/02/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

28.02.15 г., Велико Търново, България

Преди точно една година, на тази дата, във Велико Търново, по жесток начин беше убито едно младо и красиво момиче. Убито от циганин-рецидивист за двайсетина лева.

Вероника. Помните я, нали?

23-годишна българка. Обикновено момиче, което се е прибирало от работа, както всеки друг ден, бързайки да стигне вкъщи. Вместо това е жестоко налагана с брадва, докато спре да диша.

И всичко това, защото е избрала по-краткия път да стигне до дома си.

Убийството, убиецът и ролята на медиите

Вероятно все още помните как преди само една година родителите на Вероника я търсеха, молейки за съдействие медии и полиция. Търсеха я навсякъде, надявайки се, че дъщеря им е добре, че е жива, че ще могат пак да я прегърнат.

Надеждите свършиха след като същите медии, които им ''помагаха'', гръмнаха с ''ексклузивни'' новини за намирането на трупа на Вероника в река Янтра.

Малко след убийството, което разтърси страната, убиецът бе намерен и направи пълни самопризнания.

Илиян Здравков - името на изверга, отнел живота на Вероника. За него не знаем много, освен, че е рецидивист, с няколко присъди, включително и за други убийства. Но, забележете - на свобода. Според самопризнанията му - бил много отчаян, защото нямал пари, и в онази нощ, преди година, видял Вероника и решил, че е удобна цел за нападение.

Щял да извърши същото с всяка друга жена, която в онзи час имала нещастието да мине оттам. Тоест, да я убие жестоко, с брадва, да хвърли тялото й в реката и едва тогава да вземе чантата й с джобните пари.

Здравков бе осъден на 30 години затвор , уж най-строгата присъда, предвид, че е направил самопризнания и му се разминава доживотния.

Вероятно той добре знае процедурата, тъй като има няколко убийства зад гърба си.

Той обаче не е доволен от 30-те години и обжалва присъдата си. Иска да му я намалят, ''с няколко години поне'', каза той на делото на 15.02.16 г.

Дали това ще стане - предстои да разберем от решението на съда.

Година след смъртта на Вероника. Какво се случи?

Всъщност почти нищо.

Едно момиче беше убито. Един убиец е хванат, но какво от това? Той е жив и здрав, видимо угоен в затвора и само можем да предположим колко добре се чувства на ''топло''.

 Едни други  лица - прокурори, виновни за това рецидивист с десетки присъди да е на свобода и да убива, защото вместо зад решетките, са му лепнали мярка ''подписка'' , бяха ''наказани'' ... наказанието се състои в нещо като забележка.  Забележка?! Задето си отговорен за извършено убийство след проява на немарливост в работата...

След смъртта на Вероника, в Търново сложиха камери и осветление на мястото, където беше убита и това е един чудесен пример за израза ''след дъжд-качулка''. Първо да убият някого и след това да се вземат мерки.

Година след смъртта на Вероника, тръпна да разбера инещо друго - колко от медиите, които като пиявици се бяха вкопчили в страданието на родителите на момичето, днес ще се сетят за нея. И за нейните близки.

А семейството й иска само едно - убиецът на Вероника да получи адекватна присъда за това, че е отнел живота й. Искат промени в Наказателния кодекс, за да не се случи на нашите деца, това, което се случи с тяхното. Искат да видят, че в тази държава на някого все още му пука за децата на България. 

Затова и от Лентата направихме кампанията ''Заради живота: ВЪЗМЕЗДИЕ''. (повече за нея: http://www.lentata.com/page_8372.html)

 Защото тези хора имат нужда от помощ и подкрепа, затова, че намират сили да се борят за нас и нашите близки, след като са изгубили най-скъпото си.

И остава да се надяваме, че онези 240 в Парламента ще го разберат.

ВЕРОНИКА - такава, каквато трябва да я помним

Една година след убийството на Вероника.

Стотици статии и репортажи, посветени на смъртта й, на миналото й.

Но никой не разказа за Вероника приживе.

Тя е родом от Никопол, но е записала да учи във Велико Търново. Там следва Публична администрация и междувременно работи.

Всички нейни близки разказват, че Вероника е била ''рядко срещан човек''.

Винаги усмихната...

Добронамерена към всеки, понякога дори прекалено доверчива...

Много емоционална...

Скромна...

Искрена ...

Контактна, с много приятели ...

Момиче с мечти ... за семейство и реализация.

Момиче, което обичаше живота във всичките му форми. От хората, през животните, та до цветята, слънцето...

Ето тази Вероника загуби България.

Днес, година след смъртта й, ви напомняме за нея в снимки - за да я помним такава, каквато е била - приживе.

 

 



Други статии от този автор



Коментари