На лов за винетки

На лов за винетки
08-02-2016г.
12
Милена Янинска

Подцених българските гени.

Бях ни обявила за безгръбначни, безволеви и примирени антилопи гну, които си пасат тихо и кротко. Роби по душа. Страдалци по желание.

Увеличават им парното – мълчат. Увеличават им тока – мълчат. Скок на винетките – леко възмущение. 1,50 за билетче – тихо.

И си казах – ами да, щом никой не протестира, значи всички имат пари. Могат да си позволят живота, който им се предлага. Или налага. Нали статистиката показва, че на всяко семейство се пада по един работещ в чужбина. Нашата икономика не е за притеснение, а ние не сме бедни. Така излиза.

Обаче. Забравих нещо много важно.

Най-големите страхове на българина – да не настине и да не се мине. А това с винетките и билетчетата определено си е прецакано. Имаш, нямаш пари, все ти остава усещането, че си прецакан.

И какво правим?

Без много шум и бунтуване, хоп – спираме да купуваме винетки!

Колко беше близко до акъла, че така ще стане.

Някои ще карат цяла година без винетка с идеята, че никой няма да ги спре или пък, ако се случи е по-лесно да дадеш няколко пъти по 5-10 лв на полицая, отколкото да ги подариш на онези, които за пореден път си мислят, че могат да те надцакат.

Другите тарикати просто ще си ги вземат от нечия кола. Защото едно чувство за справедливост у нас ни подсказва, че си ги заслужаваме, а един порив на бунт ни подтиква да си ги отлепим...

И затова растат кражбите на винетки.

И затова няма да намалите корупцията по пътищата.

И точно заради това ще продължаваме напред, както досега.

Държавата прецаква нас, а ние държавата. В търсене на друга държава...

И докато не намерим такава, между другото, няма да дупчим и билетчета. От 1.50. Лек път. 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.