АНАЛИЗ: Бежанската вълна към Гърция. Какво предстои?

Гърция е имиграционна страна с висок процент на имигранти в обществото и на пазара на труда, а темата- имиграция е важен политически въпрос, който предизвиква остри политически и обществени реакции, които затрудняват прокарването на смели реформи в имиграционната политика.

Предимно се залага на решения с очевиден краткосрочен икономически и политически ефект, а дългосрочните последици са спорни.

В Европейската програма за миграцията, приета от Комисията през май 2015 г., се посочва, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход към управлението на миграцията. Оттогава бяха въведени редица мерки, сред които приемането на две извънредни схеми за преместването на 160 000 лица, които очевидно се нуждаят от международна закрила, от най-засегнатите държави членки в други държави — членки на ЕС, и одобрението на плана за действие на Комисията относно връщането.

На 23 септември 2015 г. Европейската комисия представи набор от  приоритетни действия за прилагане на Европейската програма за миграцията, които следва да бъдат предприети през следващите шест месеца.

Предвидени са както краткосрочни действия за стабилизиране на настоящото положение, така и мерки с по-дългосрочен характер, за да се създаде стабилна система, която ще издържи проверката на времето.

В списъка с приоритетни действия са изброени основните належащи мерки по отношение на: оперативните мерки, бюджетната подкрепа и прилагането на законодателството на ЕС.

От жизненоважно значение за стратегията и придаването на тежест на реакцията на ЕС е да се покаже, че системата за миграция може да възстанови нормалното си функциониране, по-специално като се използват екипи за съдействие в управлението на миграцията в „горещите точки“, за да се помогне на държавите членки, подложени на най-силен натиск, да изпълнят своите задължения и отговорности.

Гарантирането на ефективното връщане на бежанците е основна част от работата на екипите за съдействие в управлението на миграцията в „горещите точки“. То изисква също така наличието на ефикасни системи в ЕС за издаване и изпълнение на решения за връщане.

Най-високопоставеният служител по въпросите на миграцията - Димитрис Аврамопулос настоява за незабавна преработка на политиката по отношение на бежанците.

В интервю за Евронюз,  Димитрис Аврамопулос, гръцки комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството, заявява, че няма страна, която да може да разреши проблемите си сама. Това трябва  да се прави винаги с участието на всички.

Фактът, че някои държави членки не прилагат общата миграционна политика е една от причините, поради която се случва това, не само Гърция, но също така и други части на Европа. „Ние сме готови да дадем около 445 милиона евро на Гърция, ако страната изпълни условията, които обсъдихме съвместно, което означава, че трябва да създаде план за действие, назначи отговорни служители, така че заедно с ООН, която иска да помогне в хуманитарно отношение ще можем да хармонизираме нашето управление на потока на миграция. Унгария, Гърция и Италия са европейски държави, които се нуждаят най-много от европейска помощ.”

Едва измъкнала се от държавен банкрут, Гърция бе изправена  и пред бежанската криза.

Напливът на бежански лодки от Турция към Гърция беше безкраен, като в  средата на ноември той изведнъж секва. Причината - гумените лодки  са разпродадени. Въпреки че през зимата броят на бежанците малко е намалял, Гърция е изправена пред бежанска криза с исторически мащаби.

Точно на 21 декември, когато започва зимата, беше официално заявено, че 2015 година е първата година, през която в Европа са пристигнали над един милион бежанци. Повечето от тях преминават през Гърция, а именно 800 000 души. 3 695 души са загинали по време на бягството си. С оглед на тези цифри някои смятат, че ЕС не полага достатъчно усилия за овладяване на бежанската криза. Една от причините за това е формулата, по която през следващите две години в различните европейски страни трябва да бъдат разпределени 160 000 бежанци. На 17 декември агенцията за граничен контрол ФРОНТЕКС и Гърция постигнаха споразумение за сътрудничество при регистрацията на бежанците. ФРОНТЕКС помага на гръцките власти и в граничния контрол, както и при ръководството на разпределителните центрове.

Държавните глави на страните-членки на ЕС взеха решение за създаването на една оспорвана "гранична полиция", която има право да действа и против волята на страните-членки. Критиците твърдят, че това е помирителна стратегия, която трябва да успокои онези, които на драго сърце биха затворили изцяло гръцките граници.

Много гърци виждат в половинчатата помощ от страна на ЕС още едно доказателство, че късогледите национални интереси на някои страни стоят по-високо от човещината и солидарността.

Според европейския план, в бъдеще сирийските бежанци трябва да бъдат транспортирани директно от Турция към Средна Европа след предварителна регистрация. Обаче никой не знае кога ще влезе в сила тази програма. Затова и гумените лодки ще продължават плаванията си между Турция и Гърция и през зимата. А каналджиите ще продължат да предлагат на всеки, който е готов да плати, опасните си плавателни съдове.

Гърция капитулира пред бежанския поток от Близкия изток. Атина заплаши, че ще отвори границите си и ще изпрати стотици хиляди бежанци в други страни от ЕС. Впоследствие обаче побърза да оттегли заплахите си. Правителственият говорител Гаврил Сакеларидис заяви, че сирийските бежанци ще бъдат снабдени с предвидените в закона документи за пътуване (паспорти и визи), за да могат да достигнат до желаната от тях страна. Изглежда, че правителственият говорител само потвърди предишната заплаха на гръцките леви политици, че просто ще отворят границите и ще изпратят стотици хиляди бежанци в други страни-членки на ЕС, ако те не се съгласят да приемат повече бежанци.

Малко по-късно обаче беше публикувана коригирана версия на правителствената декларация. В нея се казва, че "търсещите политическо убежище ще бъдат снабдени с предвидените в закона документи". Нито дума за "желани" страни или пък за "документи за пътуване".  Според информация на гръцката телевизия Skai, гръцкото правителство не искало да оставя впечатлението, че не изпълнява задълженията си по Шенгенското споразумение. Гръцкият вестник "Етнос" пише, че от декември 2014 година насам, 262-ма бежанци са получили валидни документи за пътуване до други европейски страни. В момента властите разглеждали и други молби.

Вестникът предрича "нова мигрантска вълна" в Гърция и статистиката на гръцката брегова охрана за първото тримесечие на миналата година потвърждава тази прогноза. В сравнение със същия период на 2014г., броят на бежанците от Сирия и други държави се е увеличил четирикратно.

От началото на 2016 г. в Гърция са пристигнали по море 31 244 души в сравнение с 1472, които са били регистрирани през януари миналата година.
"Ако тенденцията, каквато е сега, продължава, тогава със сигурност ще отбележим нов рекорден брой", предупреждават от  Международната организация за миграцията и предвиждат бежанската вълна да продължи и през тази година.