Да пребият родителите ти...

Поредният случай на насилие над възрастни хора отново потресе всички. Потърпевшите: 82-годишни старци от котелското село Кипилово, които едва не загубиха живота си заради девет лева.

9 лева. Всичките пари, които семейството е имало.

Драмата се случила в дома им, когато маскиран мъж нахълтал с постолет в къщата и заплашил да ги убие, ако не му дадат, каквото имат.

Това не е първият случай на нападение в Кипилово, при който жертви са беззащитни възрастни хора, а нападателите остават неразкрити или без адекватно наказание.

Историята на възрастното семейство е като филм на ужасите.

Полицията за няколко часа успяла да разкрие и задържи извършителя - 22- годишен мъж от селото. Задействано е бързо производство.

Може да се каже, че това е случай с добър край, защото никой не е мъртъв, а извършителят е задържан.

Случаите на нападнати възрастни хора обаче са вече навик, ежедневие, рутина.

Когато един случай е нов, за него се шуми около 3 дни, а след това се забравя.

Ако питаме семействата обаче – те не могат да забравят най-черния ден в живота им.

Всеки човек се чувства защитен в своя дом. Смята, че когато залости вратата, пусне резето, отвърже кучето и сложи пръчка до портата - всичко е наред. Така мислят и моите баба и дядо, живеещи в село без канализация, постоянно течаща вода и полиция, която да обикаля безлюдните улици.

За съжаление, много българи не се чувстват защитени в собствената си държава.

Може би проблемът е по-голям.

Трябва да си представим колко беден е един човек, че да заплашва друг с оръжие за 9лв?

Колко нещастен и презрян от всички трябва да си, за да нападнеш беззащитен възрастен човек?

И каква е тази държава, в която живееш толкова зле, че да убиваш за стотинки?

Проблемът не е само в селата.

Ако за там, управляващите се оправдават с липсата на достатъчно хора, които да бъдат защитавани, то тогава какво е тяхното извинение за градовете?

Там, където те наръгват с нож на спирка за 2 лв, или пък ти насочват пистолет в автобуса. Явно, за да живееш у нас, просто трябва да се примириш, че опасността дебне отвсякъде...

И как да си спокоен, когато родителите ти са на километри от теб, сами в някаква пустош? Без защита, изоставени.

Тогава ти остава единствено да се молиш.

Да се надяваш, че някой луд човек няма да избере точно тяхната къща, да влезе точно в техния дом и да ги нападне.

Да вярваш, че може би по случайност полицията ще дойде навреме.

Те, от своя страна, трябва да вярват, че ти няма да попаднеш на погрешното място, в погрешното време или в погрешния град. И няма да предизвикаш някой, който да ти види сметката.

Тогава какъв живот живеем?

Пълен със страх, молби и вяра, че нищо няма да ти се случи…точно на теб.