Бежанската политика. Времето на Меркел изтича.

Канцлерката Меркел попадна в задънената улица на бежанската криза. Безотговорната й  политика води все по-дълбоко до морално падение. Тя е длъжна да коригира курса си или да се оттегли.

Коментар на Тилман Гервиен

Какво падение! Само преди няколко седмици тя беше смятана за „най-силната жена на света” според американското списание „Тайм. Доста по-рано - за безспорната номер едно в своята партия, гарант за изборната победа през 2017.  Разполагаше с процент на одобрение, който почти удари тавана.

А сега?

Сега е канцлерката на залеза, символ на най-песимистичните настроения сред управляващите в Берлин.

Забележително е не само общественото неодобрение към Ангела Меркел, но също така и самоунищожението и като политик. Жената, за която се твърдеше, че премисля всичко от началото до края, хладно и рационално, попадна в задънената улица на бежанската криза. На историците тепърва им предстои да открият, как тази умна жена стигна дотук.

Против бежанската й политика са повечето германци . С малки изключения това беше така и през последните месеци.

Против нея е Европа. Европейският съюз е пред разпад.

Против нея е собствената й партия, която вече не и се подчинява.

Коалиционните партньори ХДС и ХСС отчаяно търсят спасителния бряг.

Времето на Меркел изтича.

Изхвърлените на брега мъртви деца са мъртвите деца на Меркел.

Правилният и морален хуманитарен жест, да се отвори германската граница за сирийските бежанци от гражданската война, се превърна отдавна в политическа травма.

И сега, през студената зима, 3000 бежанци пресичат ден след ден германската граница. Пресметнато на годишна база, това означава нови един милион бежанци или дори повече. Да допускаш в страната си население, колкото това на Кьолн, година след година? Никоя държава в света не може да го допусне.

Поради една  основателна причина. Защото е безотговорно. Безотговорно спрямо бежанците, които се отправят по опасни пътища към мечтаната страна "Germany". Мъртвите деца, които водите на Егейско море изхвърля, са вече и мъртвите деца на Меркел. Защото без нейния жест на добре дошли повечето от тях нямаше да се качат на лодките на трафикантите. Те имат за цел не Полша или Франция. Ако Меркел беше последователна в морала си, щеше да мобилизира армията си, за да преминат бежанците безпрепятствено през морето и да се приключи с тази мъчителна смърт.

Спрямо Германия Меркел действа също така безотговорно

Действията и са безотговорни и спрямо страната, за която тя би трябвало да носи отговорност.

Трябва да сме много наивни, за да вярваме, че посегателствата над жени на Нова година в Кьолн  и Хамбург не са само една прелюдия към това, което предстои, ако в страната продължават да влизат неконтролирано млади мъже-мюсюлмани.

От месеци наред канцлерката говори с неясни фрази в дебата за бежанците, за да отклони вниманието от собствения си провал. Твърди:”Ще се справим.”

Но къде са интеграционният план на канцлерската служба  и  миграционният план, които назовават конкретно пътя, по който ще стане това? Интеграцията на един милион души не се ограничава в предоставянето на салони по физкултура и химически тоалетни. Защо Меркел не попита народа, дали той изобщо „иска да се справи с това”? Няма гласуване в Бундестага. Няма нови избори, на които да може да поиска вот на доверие, както направи някога Герхард Шрьодер с неговата агенда 2010.

В Европа Меркел загуби доверие

Тя е чужденка в собствената си страна.

Задачата на немската гранична охрана сега трябва да поеме Турция. И това е върхът на моралното лицемерие. Точно Реджеб Ердоган, човекът, който потъпква гражданските права в собствената си страна, ще трябва да свърши мръсната работа в задния двор на Европа, там, където никой не иска да погледне, за да може канцлерката да запази прекрасния си имидж на културата на добре дошли. Като награда за Турция се очертават много германски милиарди и едно форсирано влизане в така нареченото „общество на ценностите” – Европейския съюз, което само ще окуражи Ердоган да води още по-брутална гражданска война срещу кюрдите.

 Апропо- германските граници. Те според прочита на Меркел изобщо не трябва да бъдат пазени в епохата на глобализацията. За турските граници обаче това не важи.

В Европа Меркел се провали. Години наред пренебрегваше виковете за помощ от граничните за Европейския съюз Гърция и Италия за квотна система за разпределение на бежанци. Сега, когато бежанците идват при нас, тя вече настоява за това. Години наред отправяше предупреждения за спазване на договореностите от Маастрихт, но това не и попречи с един замах да зачеркне като ненужно европейското право под формата на Дъблинското споразумение за депортиране на бежанците в сигурни трети страни. И продължава да държи на налудничавото твърдение, че миграцията „няма горна граница”. Дори либерална държава като Швеция вече спира на границите си масовото преселение.

Германия се лута в егоизма си

В националшовинистическия си егоизъм, с помощта на който раздава звучни нравоучения относно миграцията и хуманността. (…)

За това пък Полша е поставена под наблюдение под натиска на германски еврокомисар между другото и заради вероятни нарушения на принципите на правовата държава със закона си за медиите. Колко трябва да си забравил историята, за да не разбереш, какво означава посланието „наблюдение от германски комисар” за една страна като Полша, в която Германия няма положителен опит? Една страна, от която Германия спешно се нуждае за преодоляване на бежанската криза. Защо тогава подчиненото на правителството на Франция държавно радио не представлява голям правен проблем за канцлерката,  си остава загадка.

Има още много малко време за смяна на курса

Меркел разби много неща в Европа. Ще минат години и ще струва милиарди на германския данъкоплатец да се залепи счупеното. Дали тя все още може да се справи с тази задача? Само, ако промени курса си. За тази цел тя има само няколко месеца време. Може би дори няколко седмици. През март ще се състоят три важни избора за местен парламент. Християндемократическия Съюз е най-несантименталната партия, когато властта започне да и се изплъзва. Меркел трябва да сложи край на бежанското си безумие. Или скоро вече няма да бъде канцлер.

 

Превод: Нели Петрова

Източник: stern.de