Когато джойнта беше левче…

Аз за съжаление съм малка. Не съм хванала от тия времена.

Когато пропуших трева, тя вече беше десет пъти по-скъпа. Капитализмът, конкуренцията, търсенето и предлагането си бяха казали думата и марихуаната беше на не толкова достъпни за потребителя цени.

И въпреки че не съм живяла в „джойнта беше левче”, аз пак си изпитвам носталгия. Мечтая си да съм била там. Мъчно ми е за тия неживени минали времена.
Това са били годините, в които наркотиците наистина са се пробвали. Тогавашните пушещи трева са били пионери. Откривали са съвсем нов свят. Сега вече всичко е пробвано и опорочено.

Днес просто се друсаш.

При уличния дилър е като в Billa – 130 вида пудра захар, 425 разновидности на магданоз. Сладкият щанд също не минава по-назад – намират се бонбони за всякакви вкусове – дъвчащи, смучещи, желирани... както разбира се и най-обикновени хапове.

Проблем обаче съвсем не е намирането на наркотици. Проблем е огромният избор.

 Да бъдеш зависим в днешно време не означава да си пристрастен към кокаин, хероин, антидепресанти или друго. Ти си пристрастен към всичко, защото днес животът на наркотици в толкова напреднал стадий е един безкраен коктейл от ВСИЧКО.

Говорейки за сдобиване с наркотици - те и самите дилъри не са същите. Преди 7-8 години си спомням как срещата с такъв индивид представляваше тайно виждане със строго съмнителен субект, който изглеждаше като клошар четвърто поколение, лично избил предшествениците си.

Сега вече съвсем не е така. Наркотиците се носят на колела, а вътре не те чака човек с профил на престъпник-рецидивист или дребен джебчия. В колата, която е чисто ново BMW, стои добре облечено момче.

Имам чувството, че и наркоманите са обикновени вече. Преди сякаш бяха повече артисти отколкото наркомани. Повече пънкари отколкото чалгари и масовка.

Много по-различно е.

Израснала съм с разбирането, че тревата е престъпление, игра на криеница. А изведнъж, само в рамките на моя кратък живот, половината свят я легализира и тържествувайки я консумира. За сметка на изостанали държавици, като нашата, в която може да има циганин с каруца, но за coffee-shop и дума да не става.

Много хубаво - не било на хубаво, де. С такива сентенции успокояваме безумната отдалеченост на нашите управляващи от такива иновативни и пълнещи хазната идеи като узаконяването на марихуаната.
Което не знам дали ще оправи нещата. Особено в момент, когато всичко около наркотиците е изгубило тайнствения си ореол.

Когато това е ежедневие, а не ексцентрично занимание.

Когато  джойнтът не е левче, няма и да бъде.

Може би е най-добре да предадем щафетата в ръцете на държавата. Белким тя ни го направи поне по-интересно.

Ама тя и Земята е била плоска дълго и продължително. У нас - все още е. И ни е страх да вървим в крак с времето, защото по пътя може да паднем от ръба на Земята.