Обществена диагноза – шизофрения

Обществена диагноза – шизофрения
15-01-2016г.
11
Гост-автор

Нека приемем, че българският народ е успял да изгради гражданско общество. Гражданското общество по своя смисъл трябва да има позиция по държавните проблеми (които го касаят пряко) или т.нар. гражданска позиция. Нека приемем, че то е еднороден организъм. Ще го наречем То (ср.р. ед. ч. То).

 

В последните години То е с доста променливи политически и обществени настроения. Ту му е носталгично за комунизма и гласува за БКП, пардон БСП, ту се хвърля в обятията на някой нов „демократичен” месия (разбирай „Царя” или Бойко).

А когато съответното правителство е „сгазило лука” и страната е в политическа или каквато и да е друга криза, То започва бурно да протестира (което му коства кански усилия). Много скоро обаче, се проявява неговото друго аз и то започва да контрапротестира.

Уви, То не помни дълго грешките си и обича да ги повтаря, въпреки че има богата история наситена с национални катастрофи (разбирай катастрофални грешки).

 

Естествено, обаче за тези грешки не е виновен самият То, впрочем То никога не е виновен за провалите си или за каквото и да било.

 

Виновни са (в историческа хронология) руснаците, германците, комунистите, американците, ХААРП, руснаците (отново), рубладжиите, съседа, колегата и др. близки, роднини, организации, нации и световни заговори срещу То. З

 

Затова, често мислите, които се борят в главата му приличат на спор под публикация във Фейсбук между западноевропейски либерал и убеден русофил, по принцип и двамата българи, но спорят аджеба с кого трябва да бъдем и кой ще ни оправи.

Но нека излезем от външната и вътрешната политика и надникнем в ежедневието на То.

То мрази корупцията по ниските етажи, но с охота подава 20 лева на катаджията, когато го хванат да мине на червено.

То обикновено не гласува („за тия боклуци”) и мрази продаването на гласове, но умело прикрива дилърите на такива и след това се оплаква от резултатите на изборите.

То роптае срещу ниското ниво на грамотност сред подрастващите (и собствените си деца), но не обича да чете книги, а обича да се отнася с неуважение и да унижава „даскалите”.

То смята, че труда му е недооценен и трябва да взима по-висока заплата, но когато полицаите/учителите/лекарите/библиотекарите протестират за същото казва: „Тия пък к’во искат!?”.

То „обича родината, но мрази държавата” и е върл патриот особено по празниците, като смята за велик подвиг публикуването на патриотични цитати и портрети особено по време на национални празници…

Но през останалото време То призовава (масово) към емиграция в Европа „Щото тука няма смисъл, а там всичко е уредено!”.

Ясно е, че можем да продължим до безкрай с още много други примери от типа „То казва едно, но прави обратното”. За това нека опитаме да направим извод на база разгледаната симптоматика.

То е „над нещата” и живее „без напрежение”. Не обича да говори за политика щото няма смисъл (но е фен на руснаците/американците и има мнение за тях), не обича и да чете, щото не е зубър, въобще избягва да мисли, а ако не може да разбере нещо, значи то или е грешно, или е лъжа...(или друго оправдание).

Всъщност То има оправдание за всичко и всеки, според него винаги друг (му) е виновен, т.е. То е безгрешно.

И последно, но не на последно място, когато То протестира, винаги част от него контрапротестира и когато е „ЗА” нещо винаги минимум 40% от него е ПРОТИВ това нещо.

Дали То е шизофреник? – Не знам.

Но според мен е добре да го прегледа психиатър.

Автор: ЯВОР ГЕНОВ

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.