Германия е на ръба

В навечерието на Нова година, под сянката на катедралата в Кьолн, тълпи мъже от Северна Африка и Близкия Изток насилваха жени по време на вечерните тържества. Обградиха ги, опипваха ги, ограбваха ги. Съобщава се и за две изнасилени жени.

Въпреки че имаше подобни инциденти от Хамбург до Хелзинки, първоначално властите омаловажиха нападенията, тъй като не се връзваха с политиката на Ангела Меркел за масовото приютяване на бежанци.

Това забавяне сега коства работата на шефа на полицията в Кьолн.

А немското правителство все още иглежда притеснено да налага полицейски контрол върху неспокойните туземци, предпочитайки съвсем наскоро чрез споразумение с Фейсбук и Гугъл да ограничат анти-имигрантските постове, отколкото да контролира самата миграция. Само последната седмица Меркел отхвърли предложение да затвори допускането на бежанци (които достигнаха връх от 1 милион) при 200 000 през 2016.

Основният проблем тук не е един. Десетки години консерваторите и от двета страни на Атлантическия океан предупреждаваха, че щедрата европейска политика по отношение на имигрантите, която често се извършва напук на обикновените европейци, заплашва да дестабилизира континента.

Консерваторите се обосноваваха с трудностите с интеграцията, заплахата от радикализация, както и опасността от подобни на парижките и кьолнските прояви на насилие в европейски градове.

Като те отиват и в още по-апокалиптични предсказания – страхове от „Еврабия”, от масова ислямизация – които бяха някак трудни за вярване. Докато наскоро не стана така, че предизвикателството към Европа да асимилира ситуацията изглеждаше неприятно, но не непреодолимо, а вероятността от югославски тип балканизация сравнително малка.

Със сегашната миграция обаче ние се намираме на немаркирана територия. Проблемът не е, че имигрантите идват със стотици хиляди, а не с десетки хиляди. Това е, че огромна част от тях са юноши и двадесет и няколко годишни мъже.

В Швеция, например, която също като Германия беше с отворени врати, 71 процента от всички бежанци, търсещи убежище, през 2015 са мъже. От всички предимно млади мъже, попадащи в категорията „непридружени непълнолетни”, както Валери Хъдсън подчертава във важно есе за Politico, съотношенията са били още по-изкривени: „11.3 момчета за всяко момиче”.

Както Хъдсън отбелязва, тези тенденции имат незабавни отражения върху обществения ред – младите мъже са си, ами, млади мъже; общества с изкривени съотношения на половете са склонни да бъдат нестабилни; и много от тези мъже носят разбирания за ролята на жените, които са диаметрално противоположни от ценностите на съвременна Европа.

Но съществува и по-дългосрочен проблем, който е отвъд това новодошлите да бъдат убедени – цитирам от норвежката програма за мигрантите – че в Европа „да принуждаваш някого да прави секс с теб не е разрешено”.

Когато миграцията започне да протича с постоянна, но скромна стъпка, такава рязка промяна би дошла бавно, а би имало и време за асимилиране на това как тя трябва да изглежда. Ето защо мюсюлманското население в Европа се разраства само при един процентен пункт от десетилетие; и това е причината, поради която много от турските и северноафриканските имигранти, пристигнали в Германия и Франция преди десетилетия, са много по-лесни за европеизиране днес.

Но ако добавите милион (или милиони) хора, повечето от тях млади мъже, в един кратък отрязък от време, имате доста по-различна картинка.

В немския случай важното число тук не е общият брой на населението, 82 милиона към момента. То е броят на двадест и няколко годишните, които са по-малко от 10 милиона през 2013 (и разбира се, вече включващи много имигранти). В тази кохорта и всяка кохорта след това, сегашният наплив би имал трансформиращ ефект.

Колко трансформиращ зависи от това дали тези мъже в края на краищата ще намерят начин да докарат също жени и семейства в Европа при себе си.

По отношение на незабавния мир в обществото, образуването на такива семейства или събирания би било обещаващо, тъй като мъже с жени и деца са по-малко склонни да опипват празнуващи или да рисуват графити по синагоги, или да търсят солидарност в радикализма.

Но също така би могло да удвои или утрои това мигрантско демографско въздействие, тласкайки Германия към възможно въдеще, в което повече от половината от населението под 40 години ще бъде от имигранти от Близкия изток и Северна Африка и техните деца.

Ако смятате, че застаряващото, секуларизирано, засега хомогенно общество, е възможно да абсорбира по мирен начин миграция от такъв размер и мащаб на културни различия, имате светло бъдеще като говорител на настоящото германско правителство.
Но Вие също сте глупак.

Такава трансформация обещава увеличаване на поляризацията, както сред местните жители, така и сред новопристигналите. Тя заплашва не само със скок на тероризма, но и с прераждане на политическото насилие в стила на 30-те години на миналия век. Тази още въображаема Франция, за която Мишел Уелбек говори в романа си "Подчинение", където традиционалисти и ислямисти се бият по улиците, ще има много добър шанс да бъде реализирана в германското бъдеще.
Това не трябва да се случва. Но предпазливостта изисква да правим всичко възможно, за да го предотвратим.

Това означава затваряне на границите на Германия за новопристигналите до момента.

Това означава да започне системен процес по депортиране на дееспособни млади мъже.

Това означава да се откажем от основната илюзия, че миналите грехове на Германия може да се опростят чрез безразсъден хуманизъм в настоящето.
Това означава, че Ангела Меркел трябва да си върви - така че нейната страна, и континентът, в който тя доминира, може да избегне плащането на твърде висока цена за възвишеното ѝ безумие.

 

Автор: Рос Доудат, Ню Йорк Таймс

Превод: Радост Петрова