Когато Гришо заби Никол...

Една история, чието действие се развива в България - бедната малка държавица, приютяваща странен, объркан народ.
В България хората живеят в сложно време, може би време разделно. Всеки гледа в чуждата паница, всички взаимно се плюят и си правят мръсно.
Тук рядко се сплотяваме, напук на националния ни девиз „Съединението прави силата”.
В същата тази България  идва момент, когато проговаря  заспалата ни „националната гордост” . Тогава всички са щастливи и викат „Ураа“.
Обикновено, това се случва, когато наш спортист постигне световен успех. Веднага ставаме горди българи, а той - наш велик побратим. Разбира се, тези поводи в днешна България са все по-рядко, но за това - друг път.
Днес България има повод за гордост. Това е потвърдената връзка на родния тенисист Григор Димитров и световноизвестната певица Никол Шерцингер.
Минути след излизането на новината, че двамата са заедно, хиляди българи се изправиха на крака и аплодираха Григор, така както не са го аплодирали и на негов мач.
Както се казва – „Когато Гришо губи мач, губи само себе си, но когато е*е, е*е за един цял народ.“
Така де - Гришо заби яката Никол и народът български се почувства сякаш почти си ляга с Шерцингер. Майната му на тениса, на победите, на загубите, важното е, че нашето момче оправя кака Никол и цял свят говори за българската мъжественост.
Но аз наистина се чудя, как така любовната връзката на човек, известен спортист,  който трудно говори български, ни даде повод за национална гордост и обедини стотици, които го плюха, когато загуби няколко мача...?
Може би, нямаше да е толкова лицемерно, ако подкрепяхме талантите си  в победите и загубите, защото все пак са българи и дават всичко от себе си, за да ни представят на високо ниво, макар да знаем колко трудно се случва това в страна като България.
Но не. Обичаме Гришо, когато побеждава и най-вече - когато спи с Никол. Мразим го, за дето ни „излага” и губи.
Това е родният манталитет, от който пострадаха редица спортисти като Ивет Лалолава, Кубрат Пулев, Христо Стоичков, волейболистите ни, „Лудогорец” и прочее…
Чудя се и друго, като си говорим за единство на народа.
Защо не бяхме така единни, когато трябваше да защитим граничния полицай, застрелял имигрант от Афганистан на Аврамов мост? Какво направи България тогава? Принесе го в жертва на европейските ценности.
Защо никой не подкрепи десетте майки, протестиращи пред парламента, опитвайки се да осигурят по-добър живот на децата си в абсурдната ни държава?
Къде бяха хората, когато студентката Вероника беше зверски убита от ненаказан криминално проявен циганин?
Много просто. Ето ги хората. Зяпат в спалните на известните.

 Гледат тези с високия стандарт на живот, лъскавите коли и хубавите жени. Гледат това, което нямат, но много искат да имат.
Григор Димитров заби топ мацка от висока класа - цяла България е на крака - ръкопляска.
И не отричайте! Григор вече е повод за национална гордост. Скоро ще го сложат в една класация на „гордостта“ с Джон Атанасов, маслодайната роза и киселото мляко.
Но едно ще ви кажа, поводите ни за национална гордост са все в минало време. Днес, няма с какво да се гордеем, няма какво да ни обедини.
Затова ще се задоволим с  новата бг булка - Шерцингер.
Гордейте се, българи!