Предизвикай Хекимян – накарай го да вземе читаво интервю

БТВ. Тази сутрин.

Докато изгледаме 30 минутното хоро в реката по случай Богоявление не остават много ефирни секунди за външния ни министър, който седи от известно време в студиото и като никога изглежда склонен да каже нещо повече от дипломатически увъртания.

Просто ‘щото ситуацията в странта, а и в някои съседни, го налага. Да, обаче на водещия на предаването – Хекимян – това съвсем не му е толкова интересно, колкото хорото.

Стигаме все пак до министър Митов, просто защото репортерката, която осъществява живата връзка между любимата река на Хекимян и студиото, вече нямаше какво да каже оттам.

На водещия му се наложи да зададе три въпроса, които добре, че си ги има в сценария, щото иначе щяха да си говорят само за подвизите по мятане за кръстове във водоеми и тем подобни юначески изпълнения (далеч по-важни от която и да било външна политика явно).

Добре е и, че външният министър имаше какво да си каже, та говореше по наболелите въпроси и, без да го питат. Обясни си човекът, каквото трябваше, колкото можа, очевидно недоумявайки защо по средата на първото си интервю след жмичките на Местан в турското посолство трябва да бъде занимаван с хора. Ние също не разбрахме – Митов ще вика ли турския посланик в министерството да дава обяснения какво е правил Местан там, викал ли го е вече; Ердоган звънял ли е на Борисов по тоя същия повод; какво е точното становище за инцидентите в Кьолн.

Още по-интересно е, че докато тече въпросното интервю (силно казано), Франция заплашва Северна Корея с остра реакция от страна на НАТО, ако тестовите бомби се окажат атомни. По темата нищо не се промецва. Все пак, ние сме проста членка на НАТО и не ни касае толкова коя разпоредба на Съвета за сигурност е нарушена, от кого и какво би следвало от това. Я да си пуснем ние хорото и да ударим по една ракия. Нали, Хекимян?

Въобще – чудесно се получи тази сутрин.

На българския народ за пореден път успешно му беше изяснена политическата картинка в странта, в международното пространство, благодарение на адекватната комуникация и професионализъм на журналисти и политици.