За ползите и вредите от общественото недоволство...

Има няколко много здрави и устойчиви български традиции, които оцеляват независимо от всичко.

Снегът винаги ни изненадва през зимата, българите винаги псуват изненаданите кметове и министри, а накрая винаги дружно гласуват за същите тези, които псуват.

Обаче тази година се появи нов и много интересен сюжет.

Да го наречем така - отпор срещу недоволството.

По принцип, наличието на гражданско недоволство е един от симптомите за наличие на демократично общество.

Съответно липсата му е явен признак за наличието на диктатура.

У нас незнайно защо, въпреки робската привързаност на българите към мачкащите и унижаващите ги управници, напоследък се правят сериозни опити това недоволство да се смачка още в зародиш. Не е ясно за какво им е на управляващите, след като така или иначе управляват в пълен комфорт, но въпреки това го правят.

Основните похвати за това са няколко.

1. Отричане на проблема: директорът на Агенция "Пътна инфраструктура" ни убеждава, че било нормално на пътя да има до 10 см сняг и, че нямало как асфалтът да бил почистен до черно.

2. Прехвърляне на проблема на другите: виновни за задръстванията са шофьорите с летни гуми и най-вече големият сняг, който е най-големият от ледниковата епоха насам.

3. Активизиране на дежурните трубадури на властта - медиите: нахъсани журналистки вдъхновено рапортуват как всичко е прекрасно почистено, колите се движат нормално, тук-там се появяват репортажи на щастливи хора, отправящи благодарност за свършената работа на местния кмет, министър, министър-председател (може и в обратна градация).

4. Контраатака срещу недоволните: а вие защо не си почистихте пред вас, а? Само на общината и държавата ли чакате, търтеи долни?

Ако някой контрира, че е слаб, болен и възрастен и не може да рине сняг, му се забива железният аргумент - ми като си толкова зле къде си тръгнал по улиците, да си счупиш някой крайник и да си в тежест на здравната каса, а? Стой си вкъщи и не се оплаквай. Ако някой се изхитри да каже, че вече си е платил данъците за почистване на тротоарите, и затова очаква общината да си свърши работата, му се отговаря така - ма с тия мизерни данъци ли чакаш да ти се изчисти? Докато не се увеличат, така ще е, затова не мрънкай.

5. Оправдаване на почистващите фирми: вие знаете ли колко е трудно на снегорина да рине сняг, а след него да навява отново и отново?

6. В случай, че точка 5 не подейства, се включва справедливият гняв срещу некадърните фирми: излиза съответният кмет, министър, министър-председател (може и в обратна градация) и тържествено заявява, че ще глоби почистващите фирми заради несвършената работа. Въпросът кой ще глоби съответният кмет, министър или министър-председател затова, че са избрали некадърници и крадци, не се задава.

7. Демонстрация на хумор и добро настроение: ако министър-председателят е в особено добра форма, може и виц да разкаже - "Това, което го построих, вие не можете да го почистите, ха-ха-ха".

Накрая министър-председателят изрича заклинанието "Няма значение, важното е да сме живи и здрави", и всички са доволни и щастливи.

Тези, които продължават да недоволстват въпреки всичко, се игнорират като вечно недоволни мрънкачи, и идилията става пълна.

Ако ще и айсберги да се появят по магистралите, все тая. Както е казал класикът, важното е да сме живи и здрави.