Зомби-апокалипсис. Или живот по време на терор.

Днес беше прекрасен слънчев следобед.

Вече се прибирахме с 4-годишния ми син Давид, когато чух множество изстрели. Опитах се да преценя колко далече от нас са изстрелите и дали евентуално да спра да вървя в посокaта, от която идват, която е и посоката на домa ми.

Бързо се самоубедих, че вероятно не е нищо опасно и продължихме към къщи. Тогава се чуха изстрели за втори път.

След 2-3 минути покрай нас започнаха да свистят множество линейки с много голяма скорост. По улицата се разхвърча прах от гумите им. Във въздуха надвисна тревога.

Какво се случва? Колко близо сме до опасността...

Забързахме още повече към къщи, след малко започнаха да се чуват хеликоптери и полицейски сирени. Скоро по всички медии започна да излиза извънредната новина за атентат в Тел Авив. В съседната улица, която е доста оживена, особено в петък следобед.

Честита нова година, Израел!

Както се досещате , терористичен атентат в Израел , не е точно изненадваща новина. А и стрелбите и нападенията срещу цивилни граждани в страната са почти ежедневие в последните няколко месеца. 

Тероризмът и саморазправата са начините, по които хората в мюсюлманския и арабски свят смятат, че трябва да си решават проблемите.

А атентатите винаги си приличат. Целта им е терор. Жертвите им са цивилни граждани на оживени места, има максимален брой жертви. И още по-голям брой изплашени хора.

Опитват се да ни отнемат свободата и начина на живот, който на тях никак не им допада, и не съвпада с критериите им за правилно и добро. 

Днес загинаха две хубави момчета, в двайсетте си години, излезнали на следобедна бира с приятели. И още дестина бяха ранени. Някои от тях в момента са в критично състояние. Всички тук са шокирани и тъжат за загубата.

Цялата държава за пореден път е в траур. Вече дори нямаме сила да се ядосаме на извършителите, нямаме сила да им се сърдим, защото всичко това се повтаря отново и отново.

Израел е на фронтовата линия на сблъсъка на две цивлизации с различни цели, различни начини на живот и различни ценностни системи.

Израел е трън в очите на целия арабски свят, със своята свобода, щастие, просперитет и…различност.

Това тук няма да свърши скоро. Ние не умираме от страх и утре ще продължим да живеем, както винаги сме го правили. Тук след атентат, на следващия ден почистват мястото, оправят щетите и след няколко дни то пак е оживено - животyt там пак тече с пълна сила. Ние вече не се стряскаме, защото сме емоционално подготвени и за "зомби-апокалипсис". Който тук винаги е вероятно да се случи.  Миналата година видяхме,че става все по-вероятно да се случва и на други места. 
Сега около къщи обикалят тежко въоръжени мъже и жени - все още претърсват района около нас, къща по къща.

Извършителят вече е известен, но вече 6 часа е в неизвестност.
А аз сложих Давид да спи. Той спи спокойно.

Още не знае, че някой, който живее много наблизо го мрази и желае смъртта му, само заради това, което той е, по рождение. Аз ще се опитам да направя така ,че да не разбере скоро какво е омраза. А освен това, ще се опитам да го науча и как да се справя със зомби-апокалипсис.

И как да е щастлив и свободен, независимо от всичко. 

АВТОР: Рая ПАУНОВА, Израел