Интервю
Кристиан Кръстев: Господ не е плашило, а светило.

Адриана Аврамова | 24/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Имах известни резерви по въпроса дали да направя интервю с политик навръх Коледа. Не исках да омърся празника ви с празни приказки и нелепи обещания, които слушаме ежедневно дали от медиите, дали от парламентарните трибуни.

В крайна сметка рискувах с един по-некомерсиален политик.

Крис, Крисо или г-н Кристиан Кръстев, както го наричат в работата му, е бивш транспортен министър в правителството на Марин Райков.

Различното при него е, че той е вярващ.

Буди се и си ляга с ''Отче наш''. Има респект от Господ. И отскоро е иподякон.

Не за политика, а за пътя към вярата, светското и Бог си говорим с господин Кръстев часове преди Рождество Христово.

Четете.

Успешен мъж, иподякон и за информация на жените - ерген. Какво не знаят хората за теб?

Не знаят, че съм чувствителен човек . Може би на първо четене, когато ме погледне човек, си мисли, че съм целеустремен и коравосърдечен мъж, но всъщност не е така. Приятелите ми, хората, с които работя, знаят, че винаги могат да разчитат на моята подкрепа и разбиране и в общи линии човещината е в основата на отношенията ми с хората. Нали знаете - хора много, човеци малко.

Това са малко неприсъщи думи за политик...

Затова, разкажи ни за семейството си. Възпитанието и този начин на мислене от тях ли идва?

Те са съвсем обикновени хора. Нормални, свестни, истински. Винаги обаче е имало разбиране в дома ни и уважение към по-възрастните, така сме възпитавани. С годините, когато започнах да градя кариера, сблъсквах се с различни хора, просто прецених какъв искам да бъда и върху какво да работя.

Родом си от Ямбол. Каква е историята ти - от обикновено момче до успешен бизнесмен и до министерския пост?

Много просто - с упоритост, с много коректност и с много работа върху името.  Много малко хора в днешно време си държат на думата. Аз съм от тях и смятам, че това се цени в днешно време и е качество, което е предпоставка за успех. Разбира се, във всяка история, на всеки човек, съществува и думата ''шанс''. Аз го имах, получих го и се постарах да го оправдая.

А защо иподякон?

Пътят ми към вярата и това, че станах иподякон, няма нищо общо със светския ми живот. Това е път към смирението. Когато говорих с моя духовен наставник в един разговор за вярата и църквата, той ми каза: ''Защо не станеш иподякон? Ще ми помагаш, ще можеш да помагаш и за богослужението.''  Иподякон е най-ниското стъпало в църквата, нямам намерение да се изкачвам нагоре в църковната йерархия- понеже много се спекулира с това. Това е начин, чрез който се чувствам по-смирен и времето, което прекарвам в църквата ме кара да се чувствам много добре.

Често ли ходиш на църква, за да запалиш свещ, да се помолиш?

Много често, да. Не ходя да кажем всяка неделя, както някои хора, а когато го усетя. Моят ден започва и завършва с молитва. Колкото и да бързам, имам една минута, за да си кажа молитвата. Нищо няма да се промени в света за една минута.

Не става напълно ясно защо си избрал този път. Според информация в разни медии в решението ти да станеш иподякон е намесена жена, според  други  си преживял нещо лошо ... Каква е истината?

Нищо подобно. Бих казал, че към момента са ми се случвали хубави неща в живота. Аз не съм неблагодарник, напротив. Може би единственото нещо, което още не ми се е случило е, че не съм създал семейство, че нямам деца, но съм благодарен на Господ за всичко, което ми се е случило досега. Няма намесени жени или нещо такова.

Не те ли ядосват всички тези спекулации именно с вярата ти?

Ти знаеш, че добрата новина не продава, търси се скандал, клюка... В България така научихме хората, така започват даже и новините - с лошите новини. Даже съм си мислил един ден, ако имам възможност, ще направя външна продукция и ще говоря с някоя от телевизиите за добрите новини.

Аз обаче продължавам да не разбирам как един светски човек съчетава духовното, с цялата суета около него - медиен интерес, работа, жени?

Много е крехък балансът, но е възможен. Аз не съм се затворил вкъщи, не съм станал монах, имам светски живот, обичам хубавата храна, като всеки човек, да изляза с приятели вечер. Правил съм го и когато бях министър. Те ми казваха-  ''ама недей, ще те снимат някъде'' ... Аз им казвах какво по-различно ще видят, нещо нередно ли правя? Днес съм министър, утре не съм. Така че двете неща нямат нищо общо, важно е човек да е себе си. Аз съм си същият човек, ходя на същите места, със същите ми приятели от едно време. И по същия начин е в църквата - ходя от едно време, познават ме, това, че съм станал иподякон... Бога ми, не съжалявам. Щастлив съм.

В духа на наближаващите празници - какво е за теб вярата?

За мен Бог е любов. И вярата ми е любовта от Бог.

Страх ли те е от Господ?

Господ не е плашило, а светило.

 Направи ли те вярата по-спокоен, да не се ядосваш за ежедневните битовизми, например?

Да, със сигурност. Знаеш ли, има един момент, който хората не го осъзнават, но ако започнат да го правят ще разберат смисъла на това, което казвам. Например, когато човек пости, той след това се изповядва и пречистява. Когато се пречисти, той става като бял лист хартия, това е денят, в който се опрощават греховете. Колкото по-често го правиш, толкова по-често можеш да започнеш отначало. Когато си се пречистил и знаеш, че греховете ти са опростени и оцапаш листа с грях, после внимаваш да не го направиш отново. Няма безгрешни хора, дори не с действия, с мисли, понякога храним грешни емоции към околните. Това също е грях.  Белият лист хартия за мен е начинът да започнем отначало и все по-рядко да го цапаме. 

Разбирам, че постиш - във всеки смисъл на думата ли?

Не само че постя, аз не блажа дори.

Един по-абстрактен въпрос, забелязваш ли едно оттегяне на българите от църквата? На какво смяташ, че се дължи?

Според мен има диференциране, а не оттегляне. Смятам, че тепърва хората ще се обръщат към вярата, защото всичко светско ги отвращава. Политическият компот и измислената сапунка, в която живеем отвращават всеки и е нормално човек да се обърне към вярата.

Идват светли празници - какво ще пожелаеш?

Пожелавам на всички да са живи и здрави, и да се обичат. Защото Бог е любов.

 


Други статии от този автор



Коментари