ГОЛЯМОТО КОЛЕДНО ПАЗАРУВАНЕ. СПРЕТЕ СЕ!

Има два типа българи.

Първият се оплаква през цялата година как няма пари. Колко беден и гладен е. Защо не получава 13, 14 и дори 15 заплата. Обвинява политици, съседи, емигранти, роднини. Вторачил се е в техния успех и се вайка колко окаян и неразбран е той. Недооценен в страната, в която живее. Не получаващ заслуженото си в работата, в живота и като цяло в света.

Докато не дойде Коледа и същият този  българин не започва да пазарува като луд. Все едно идва краят на света, цунами ли, комета към Земята ли. Все едно няма да има дни…след тази Коледа. Все едно животът спира.

Всичко започва с купуването на подаръци.

Поначало всички смятат българина за скъперник. Това не е така. Той ще купи винаги нещо за този, при когото отива….на гости.

За домашните обаче трябва по-пестеливо да се действа. За жената - нова прахосмукачка, защото старата отдавна сдаде багажа. За децата - маратонки. Ако трябва да избира подарък, за по-далечни роднини или съседи, то той ще даде по една бутилка домашна ракия или малка кутийка бонбони. Да се почерпят - за здраве. И това е краят на коледното пазаруване за празника.

Но само за подаръците.

После този българин започва да се реди на дълги опашки, за най-прясното месо от кварталния месар. Да купува всичко де що има по магазините, да не би те да затворят и той да си остане у дома гладен за Коледа...

Едно проучване миналата година дори показа, че българите купуват повече, отколкото изяждат за празниците.

Именно затова накрая преяждат.

Нощта на Нова година пак този българин обикновено прекарва или у дома с компания, или на гости на чужда компания. Яденето отново е повече, отколкото трябва….а парите отдавна да си заминали. И когато дойде януари…всеки се чуди- кога, как и защо е похарчил толкова много от трудно изкараните си пари. И цяла година започва да разправя как празниците са само излишно харчене, но не спира да си мечтае по-бързо да дойдат.

От другата страна е вторият тип българин.

Той пазарува като обсебен от моловете. Чака намаления и граби с пълни пазарски чанти. Неслучайно, в последната една седмица е изключително трудно да паркираш пред големите софийски търговски центрове. Коли с всевъзможни регистрации са заели всички паркоместа и хората се придвижват едвам едвам с големите си чанти.

Ама то как да не купиш: огромни витрини с надписи: Намаление, Коледно намаление, декемврийско намаление, съботно намаление….и ти грабиш, и грабиш пуловери с акрил и рокли с полиестер.

Същият този българин обикновено празнува Нова година на куверт в елитен ресторант или не толкова елитна, но за сметка на това особено разпускаща, механа. Там има всичко, не готвиш до 12 без 5, и можеш да се забавляваш на воля.

Изводът: и двата типа българи обаче не разсъждават за това колко харчат.

За няколкото почивни дни и какво биха направили с парите, които дават...

И как след това обвиняват целия свят, че са бедни.

В нито една друга страна хората не полудяват толкова за Коледа, а дори и да го правят…те могат да си го позволят.

Именно затова трябва да харчим точно толкова, колкото имаме. А не да се правим на такива, каквито не сме…а след това да се вайкаме, от ситуацията, в която се намираме!