В живота няма само „happy end”. Във „Фермата” също!

Всъщност краят много по-често е точно такъв, какъвто не го искаме, но все пак продължаваме да го живеем.

„Фермата” също продължава, но с един „герой” по-малко. Казвам „герой”, защото Митко полицая е точно такъв. Един баща, който лази в неистови болки, който се влачи в калта, който почти не умира, за да спечели едни пари, с които да плати живота на своя син.

Всички гледат, цъкат със зъби, ох-кат, ах-кат и  накрая какво?

Става точно така, както и в живота, губи битката, защото „Фермата” е кино, европейско кино, а не онова американското. Гледат я милиони зрители всяка вечер.

Всички страдат и преживяват историята на един баща, който дава и последния си лев, за лечението на болното си дете, но само държавата „не гледа”.

Защото тя е тази, която трябва да спаси детето, а не едно шоу по телевизията.

А верно шоуто е като никое друго. То няма телевизионен декор, то се случва там на Балкана, където всичко е толкова истинско, че не ни се вярва да е такова. Такова е и шоуто – истинско и неподправено. Там хората водят битка за оцеляване, така както са ги правили техните баби и дядовци, там хората трябва да работят, ако искат да ядат. И успяват! Успяват да съградят отново една запустяла ферма, която стана техния нов дом.

Всъщност тя стана дом на милиони зрители. Тя не е напудрена и захаросана, в нея няма лъскави мебели и силиконови красавици. Защото тя е дом за истински стойностните емоции, а не за 4-5 изкуствени създания, които обитават бермудския триъгълник около жълтите павета.

Дано обаче и хората, които играят и в театъра на същите тези павета, гледат „Фермата”. Онзи театър, който се намира в една сграда, с един герб, срещу един паметник с кон. Викат й парламент. Онези актьорите, които забравиха, че и те са тръгнали от село. Забравиха, защото бързаха за Америка. Искаха да стигнат американците, но май не стигнаха по-далеч от сръбската граница. Дано да гледат, за да знаят как живеят българите по селата и малките градове, как копаят от сутрин до вечер, как едно парче хляб може да бъде най-ценната награда, затова че си орал през последните 10 часа от живота си. Това е „Фермата”, едно риалити, в което всичко е толкова реално, че прилича по-скоро на кино, онова европейското.

В него 16 истински българи, а не актьори се опитаха да покажат онова, което всички виждаме ежедневно, но никой не изрича на глас. Да, някои от тях бяха главни герои, други второстепенни, трети просто статисти, но филмът се случи. „Фермата” стана хит, а след по-малко от седмица е време за финала. Финалът на филма. В него ще участват оцелелите – Симеон, Райно, Альона и Нора. Един праведен християнин от едно малко село, един амбициозен и млад спортист, който не обича да губи, една русокоска PR-специалистка от Сливен и едно момиче, което всички като че ли подценяваха, но  показа хъс и характер да стигне до края. Всички те ще се превърнат от фермери в гладиатори, защото е време за битка. Битка, като никоя друга. Битка, която не е за 100 000 лева, а за титлата -  истински стойностен българин.

Защото това е ценното във „Фермата” – поуките и изводите, а не фалша и лицемерието на цялото ни общество, които се опитва да ги прикрие.