Капитулация

Т.нар. европейски „лидери“ обявиха практическа капитулация пред турския президент Ердоган и неговата нео-османистка експанзия към Европа.

Тази капитулация бе маскирана или поне бе направен опит да бъде представена като някакво „споразумение“, в рамките на което Турция била приела някакви европейски „условия“.

Нищо подобно.

В рамките на тази капитулация президентът Ердоган постигна няколко съществени свои цели от сегашния етап на прилагането на нео-османистката си доктрина. На първо място, осигури си 3 милиарда евро, наши пари. Повтарям, наши пари, а не просто нечии чужди. Защото ще се събират от държавите-членки. И от нас.

За да не „пуска“ брадатите „майки с деца“ в Европа и да не вземе да свали скоропостижно Меркел от власт. Да не ги пуска, ама на ужким, защото в първия момент, когато реши, че му е изгодно ще ги „пусне“ отново, натам накъдето си поиска.

И не само ще ги пусне, ами и ще ги засили с шут в задника. Защото безпощадно и безусловно вярно е, че т.нар. „бежански поток“ е формиран, организиран, причинен и направляван от турската политика.  Той е резултат и от участието на Турция в гражданската война в Сирия, пряко, чрез военни удари върху кюрдските сили в страната и косвено, чрез съюзника и оръжието на Турция в Сирия и Ирак, Ислямска държава.

Това е чиста проба гангстерски рекет от страна на Турция и евромишоците клекнаха коленопреклонно пред него.

На второ място заявявайки се като „съюзник“ и „пазител“ на Европа, едва ли не, президентът Ердоган накара европейските лидери да извършат самоубийственото самопризнание, че не могат да пазят границите, държавите и гражданите си от нашествие и оставят това на Турция. Чуйте само хленча на нашите неполезни евро-идиоти – „ама какво ще стане, ако Турция ги пусне към нас?“.

Ами – ще си отбраним границата, нали за това издържаме армия, идиоти.

А охраната и отбраната на държавната ни граница е основното и задължение. Начело с министъра-ястреб и президентът и той същии, освен когато не реве и не бърше сополи в пазвата на френския посланик, отиват на границата, строят ограда, копаят окопи и това е.

Така се прави, когато те нападнат. 

С това изнудено признание президентът Ердоган затвори с тупаник устата и очите на европейските „лидери“, за да не се обаждат и да не смеят да мъцнат за начина, по който той управлява държавата си. Авторитарно и диктаторски. Чрез смазване свободата на словото, затваряне на медии, блокиране на социални мрежи, арест на журналисти. Именно „европейските ценности“. Заради които ни проглушиха ушите последните десетилетия.

Я си представете президента Орбан да затвори опозиционна медия с нахлуване на жандармерията в редакцията или да хвърли в затвора журналисти и редактори, затова че го критикуват. На секундата ще се вдигне либерален вой до небесата, ще се късат ризи, ще се пишат патетични декларации за „защита свободата на словото“, ще се правят анкетни комисии и прочее, и прочее словоблудства.    

Уникално „европейско“ лицемерие и ярка демонстрация на двоен стандарт. Европейските лидери плюха звучно на всичко, което бръщолевиха и ломотиха последните двадесет години. Дотук с „европейските ценности“ и „свободата на словото“.

На трето място президентът Ердоган си издейства либерализация на визовия режим между Турция и ЕС. И така полезните идиоти решиха да спрат временно 2 милиона нелегални имигранти, като пуснат 88 милиона турци, сред които и част от бойците на Ислямска държава и останалите идиоти. Уникална сделка, няма що.

Това безумно анти-европейско „споразумение“ се подкрепя от безидейните и безпомощни европейските либерали, между които и нашенските членове на ЕНП и ПЕС. Редно е да се знае и да не се забравя.

От това фалшиво споразумение, от този гангстерски рекет, безусловно печели нео-османистка Турция. Губи ЕС. Това е отстъпление. Капитулация. Снишаване. Историята ни ясно казва как завършват подобни колаборации.