Когато Европа беше християнска...

Все повече започвам да вярвам, че живея през най-глупавата епоха на човечеството.

Все по-често започвам да изпитвам носталгия към ценностите на миналото.

Все по-малко се надявам.

Все по-лесно се предавам.

Интегрирах се.
Европа се пълни с хора, които нямат моите терзания. Те си живеят в своята епоха-постоянната...

Те не изпитват носталгия към ценности, понеже не ценят дори живота.

Не се надяват на това, на което се надявам аз, но никога не се предават.

Не се интегрират. НИКОГА! НИКЪДЕ! Водят своя свят със себе си...
И скоро май ще се наложи аз да се от-интегрир-вам.

Поне на мен Аллах Акбар ми идва в повече... Брадите също... Бурките... Бомбите...
Дружното леене на сълзи и оплакването на непознати загубени животи е толкова често занимание напоследък, че скоро може да се квалифицира като професия. Оплаквач. Или съболезновач.

Всички сме толкова съпричасни, че скоро няма да остане към кого да излеем съприУчастието си.

Така сме толерантни, че можем да направим толерантността задължителна учебна дисциплина.

Толкова сме оглупели на тоя континент, че е възможно скоро да не остане никой, който да изучава и тази, поредна глупост.
А помня френските филми, когато нямаше Абдулах Толерантен, но имаше романтика...
А помня немските машини, когато нямаше Хасан Съпричаст, но имаше прогрес...
А помня английските закони, когато нямаше Мюмюн Добреуелком, но бяха стогодишни и с традиция...
И Европа помня, когато все още беше християнска...

Автор: Александър Ангелов