Обреченото детство

Все по-често критикуват родителите, че не извеждат децата си навън, че им дават да се облъчват с телефони или таблети , за да си осигурят време и спокойствие.

Звучи наистина неоправдано, да лишиш детето си от чист въздух, от игра с връстници, от люлеене на люлки или пускане по пързалки. Но нека погледнем какво се случва около нас.

Детските площадки са абсолютен дефицит, а дори и да ги има, те са пример за отбиване на номер.

Пример за малоумно архитектурно или институционално решение.

Новите места за игра са разположени на колкото се може по-малка площ, да не би да се пропусне уникалната възможност да се построи още един долепен до другия блок.

Съоръженията освен нефункционални, в повечето случаи са и опасни.

Да вземем за пример „новобогаташкия” и луксозен квартал, за какъвто се води „Манастирски ливади”. Населен е предимно с млади семейства, които имат деца или са в очакване на такива. Освен, че липсват детски площадки, липсва инфраструктура, липсва път, липсва място за паркиране, липсват кофи за боклук, липсват тротоари, по които майки с колички могат да се придвижват, липсва въздух!

Не липсват обаче салони за красота, фитнеси, магазини за „маркови” дрехи, скъпи коли, които спират, където решат.

Вероятно собствениците на подобни коли, не са дотам грамотни, за да прочетат – ГАРАЖ! Не Паркирай! Или да съобразят, че да паркираш колата си на завой, не е добра идея. Ако някой се засегне от определението неграмотен, то тогава може да го заменим с нагъл, безскрупулен или просто - тъп!

Но да се върнем на родителите и децата. Да кажем, че с големи усилия и желание една майка или баща успява да изведе детето си и да се добере благополучно до детската площадка. 

Там обаче, се засича с още двама- трима родители, които също са успели да се доберат до нея . И ето ти конфликт!

Двете люлки са заети, а ти върви обясни на децата, че е добре да се редуват. Следват неистови крясъци, плач, кисели деца и още по-кисели родители.  Добрият  и отговорен родител решава да направи последен опит, като заведе детето си на друга детска площадка. И понеже наблизо няма друга, се налага да се върне и да вземе колата.

Приближавайки към нея вижда, че тя е запушена от голям скъп джип… Вероятно собственичката му, „зарината от работа”, точно сега е успяла да се измъкне и да се отдаде на заслужена козметична процедура… Бележка с номер- няма. Свирене не помага. На ръба между отчаянието и яростта си мислиш си: Какво им е толкова на таблетите и телефоните?!

Но това е до следващия ден, в който с нови сили се опитваш да търсиш решение на проблема, да пишеш до институциите и  да се бориш с простотията. В повечето случаи – неуспешно...