Специален коментар
Ислямска държава Турция.

Ангел Джамбазки | 26/11/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Каква е ролята, интересът, играта и мястото на Република Турция в Близкия изток и най-вече в Сирийската Арабска Република.

Република Турция следва т.нар. неоосманистка доктрина на политическите си водачи - президентът Ердоган и министър-председателят Давутоглу.

Последната е описана подробно в книгата на Давутоглу "Стратегическа дълбочина". Накратко - целта е възстановяването на политическото, икономическото, културното, цивилизационното, а защо не и военно-териториалното влияние и присъствие на Турция (тук не случайно не използвам държавната форма Република) на територията на някогашната Османска империя.

По тази причина основните усилия на турската дипломация и икономика са съсредоточени в няколко, да ги наречем основни или главни направления.

Първото направление е на Балканите, в бившите югославски републики, както и у нас, където за това работят две турски политически партии, оглавявани от турски агенти - ДПС и НПСД и Главното мюфтийство, оглавено чрез преврат, организиран от Турция, от човек посочен лично от Ердоган. Целта е влияние върху мюсюлманските общности в тези държави.

Второ главно направление е насочено към Кавказ, Черноморския и Каспийския басейн, Средния изток, на територията на бившите съветски републики. Особено силно е това турско влияние в Азербайджан.

Третото основно направление е в Близкия Изток. На териториите, отнети от Османската империя след ПСВ и договорени като зони на влияние между Великобритания и Франция още през 1916 година с прословутото споразумение, останало в историята, като "линията Сайкс-Пико", по имената на дипломатите, водили преговорите. С това споразумение са предвидени създаването и границите в днешния Близък изток и засягат Сирийската арабска република, Йордан, Ирак, Палестина, Ливан и разпределянето на зоните на влияние на Великобритания и Франция.

Интересна и важна подробност е, че на арабите в региона е обещана единна обединена Арабска държава, обещание, дадено след сключването на тайното споразумение "Сайкс-Пико" и никога неосъществено. Чрез тази измама английските и френските дипломати подтикват арабските племена за въстание срещу Османската империя по времето на ПСВ, което спомага за разпада и унищожението на империята.

Тази мечта на арабите за пан-арабска държава за последно е опитана на 1 февруари 1958 година със сключването на съюз между Египет и Сирия, наречен Обединена Арабска Република. Просъществува до 1961 година, когато в Сирия е извършен държавен преврат и обединението се разпада.

Редно е да се спомене и още едно неизпълнено обещание, поето този път към кюрдите по същото време, отново от Великобритания и Франция, а именно създаването на независим Кюрдистан след края на ПСВ. И днес кюрдите са най-голямата нация на света без собствена държава - близо 60 милиона. Твърди се, че около 20 млн. са само в Турция, останалите са териториите на Ирак, Сирия и по-малко в Иран и други държави.

Така, чрез споразумението "Сайкс-Пико", в Близкия изток бяха "създадени" познатите ни до скоро държави, сложна смесица от етнически и религиозни общности, съставени от сунити, шиити, алевити, копти, язиди, православни, католици, кюрди, туркмени, в различни, често много деликатни "пропорции". Тези държави бяха управлявани от светски диктатори.

До скоро. До Арабската пролет, която ни донесе ислямистката зима.  

В разгара на т.нар. "арабски пролети", а всъщност организирани преврати в Близкия изток, които унищожиха редица държави в региона и сложиха край на познатия ни дотогава световен ред, нео-османистка Турция реши да вземе своето. Ердоган поддържа отлични връзки с "Мюсюлмански братя" в Египет, на практика най-силната пан-арабска ислямистка организация и направи всичко възможно, за да ги задържи на власт в Кайро.

След като ислямистите бяха свалени от власт от военните, не без участието на Израел, най-силно застрашената държава от укрепването на власт на ислямисти в Кайро, отношенията между Кайро и Тел Авив от една страна и Анкара от друга останаха силно обтегнати. Ердоган директно заяви, че смята преврата в Египет и връщането на военните на власт за враждебен акт към неговите съюзници и съмишленици от "Мюсюлмански братя".

 

Прочее, отношенията между Израел и нео-османистка Турция се обтегнаха още докато Ердоган организира, подкрепи и пропусна от турска територия т.нар. "Конвой на свободата на Газа", безспорно разчетен като враждебно нападение от Израел. Този конвой също бе част от претенцията на Ердоган да брани и представлява "правоверните" и да ги защитава от чужди, в случая израелски посегателства.   

По време на безумната и най-вече незаконна от гледна точка на международното право, военна акция на САЩ срещу Ирак, Турция внимателно следеше да не допусне установяването на независима кюрдска държава в Северен Ирак. Проблемът и беше в това, че в нападението срещу Ирак, САЩ разчитаха и продължават да разчитат на съюза си с кюрдите. 

В тази ситуация и при тези обстоятелства днес Турция преследва в сирийската гражданска война няколко цели.

На първо място - свалянето на президента-алевит Асад и отваряне на възможността за федерализиране на Сирия.

На второ място - анексирането на част от територията на Сирия, разположена на юг от турската граница, около Алепу (Халеб),провинции Идлиб и Хатай, територии, населена с туркмени, които Турция смята за турци и за своя зона на интереси и влияние.

Трето - недопускането на формирането и установяването на независима държава на кюрдите или Кюрдистан. В преследване на тази цел Турция проведе няколко десетки военни операции срещу кюрдските отряди "пешмерга" в Северен Ирак, нанасяйки им въздушни удари, нарушавайки многократно въздушното пространство на Сирия и на Ирак.     

За осъществяването на тези цели Турция предприе следните стъпки. От самото начало на конфликта в Сирия, Турция организира, финансира, обучи "свои" милиции, на основата на туркмените, като "Джаеш-ал-Фатах" които поведоха битка срещу президента Асад. Участва във финансирането, подготовката и организирането на "Джабхат-ан-Нусра", която се приема за клон на Ал Кайда и други бойни групи от ислямисти. Това са така наречените бойци на "умерената опозиция". Ако изобщо някога в Сирия е имало "умерена въоръжена опозиция", то това вероятно беше Свободната сирийска армия, но тя отдавна беше анихилирана от ислямистките групировки и на практика вече почти не съществува.  

Доколко е умерена, видяхме вчера, когато животните, които разстреляха във въздуха руския пилот, снимаха подвига си и гордо го показаха на света в знак на "умереност".

Разбира се, Турция сътрудничи и с Катар и със Саудитска арабия, другите две сунитски, салафитски държави, които финансират гражданската война в Сирия.

Много съществени и важни са отношенията между Турция и терористичната организация Ислямска държава. Те са стратегически съюзници от самото начало на гражданската война в Сирия, която бързо премина в ислямистко настъпление. Съюзници са по линията на общите си цели - свалянето на Асад и войната срещу кюрдските сили.

Има многобройни твърдения и факти, включително от сателитни снимки, за това, че ислямисти-бойци се лекуват в турски военни болници. Че ИД се въоръжава със съвременни образци тежко оръжие, включително със зенитно-ракетни комплекси (ЗРК), от Турция. Че бойците на ИД се обучават, тренират, подготвят и почиват на турска територия.

Основното финансиране, притока на свежи пари, твърди се, суми около 1.5 млн. долара на ден на ИД става чрез изкупуването на нефта от находищата в Северен Ирак и Сирия, на окупираните от ислямистите територии, от страна на турски фирми, в Турция. Именно руските удари върху нефтените конвои и съоръжения на ИД изнервиха максимално Турция в последните дни.

Турция и Ислямска държава са най-близки съюзници. Обречени са на сътрудничество.

ИД е инструмент и оръжие на нео-османистката експанзия на Ердоган в Близкия изток и на мечтата му по възраждане на Османската империя. Днес Турция и Ислямска държава все повече се сливат в едно. В превръщането на кемалистката светска Република Турция в Ислямска държава Турция, оглавявана от султан. Ердоган.          

 



Други статии от този автор



Коментари