Как може да не ги мразиш

Днес трябва да произвеждаме двойна норма първокласна омраза, а вместо това един педал пише писма.

Черният петък в Париж го остави вдовец, а от 17-месечния му син направи полусирак. Това обаче не е достатъчно да го изкара от равновесие, да го накара силно да мрази – той си иска пак силно да люби стария живот, свободата и всички останали безстрашни педалски глупости. Които продължават да нямат край, въпреки че старият живот очевидно е на привършване.

Навън гърми и трещи на безразборен принцип, а педалът гледа на новата мръсна война като на елементарен емоционален капан. Пише Антоан Лейри - убихте майката на детето ми, която обичах, за да ме накарате да мразя, но аз няма да се хвана на номерата ви и затова ще ви победя. 

Това трябва да е личен момент на абсолютно умопомрачение, но се превърна в абсолютен фолклор за европейски маси. Носи се като народен пост от стена на стена, хиляди други педали го четат и най-умопомраченото – те го разбират.

Четат, хълцат и клатят глави в транса на съгласието – много силно, разплака ни човекът, така е цивилизовано да се мисли, нека още се обичаме, нека на убийците не доставяме удоволствието да ги мразим. Нека животът продължи, но да продължи постарому и с познатия комфорт. Пък ако трябва - до последно ще отричаме, че има война, за да не се налага да търпим обичайните лишения на военните времена.

Това е смахнатата идеология на „Либерална държава”, която все повече заприличва на „Педерастка антидържава”. Новите варвари имат съучастници и това са педалите на новото европейско време. Които продължават да отричат омразата, дори тези дни да са разкопавали и пак да са заривали семейния гроб.

Не можем и не трябва да се правим, че ги разбираме поне малко. Не можем и не трябва, дори и да се налага да чуваме по наш адрес – какво разбирате вие от европейска цивилизация, какво знаете за европейските ценности.

Знаем достатъчно, за да различим пропагандата на ренегатството, маскирано като интелектуално превъзходство над първичните човешки страсти.

Разбираме достатъчно, за да схващаме, че е невъзможна до нелепост позата на мъдрец от най-ново цивилизационно поколение. Който се е издигнал над простолюдието и го презира заради чувствата му, емоциите и инстинктите - вие, там долу, мразете се и се трепете като животни, но мен не замесвайте.

Аз, мъдрецът на новите педали, съм на толкова морални етажа над вас, че не можете с нокът да ме одраскате и да ме заразите с отровата на долнопробната ви омраза. Синът ми също е с мен и ще получи най-доброто възпитание – да обича повече измислената свобода, отколкото мъртвата си майка. Напразно е да мъсти за нея, защото и без нея животът продължава. А истински важното в този живот е да го продължим по същия либерален начин.

Ако не броим малкото ученици на мъдреца на новите педали, този педалски фолклор на „Либералната държава” ние не го разбираме. Ние имаме народна песен за Балканджи Йово, която ни е съвършено ясна, защото в нея даването и вземането са съвършено ясни. Както ясни са Доброто и Злото, ясни са любовта и омразата.

А какво му е ясното на самоцелната прошка, давана в името на дори теоретично невъзможна идея за свобода. Какво му е ясното да плуваш в семейна кръв и да не го приемаш като кръвна обида, за да живееш пак в стария си живот.

Превземат държавата ти, крадат територии и създават върху тях държави в държавата, бойкотират езика ти, презират така прехвалените ти ценности, нападат мирно население, избиват семейството ти. И всичко това пак не е достатъчно да заслужат възможно най-заслужената омраза.

Какво още да направят, за да ви станат една идея по-несимпатични. Те може и да не са човеци, но човеци не сте и вие. За вас говоря – за новите педали, които бяхте така любезни да разчистите пътя на новите варвари.