ШИЗОФРЕНИЦИ В ПОЛИТИКАТА. ДОКОГА?

ШИЗОФРЕНИЦИ В ПОЛИТИКАТА. ДОКОГА?
28-10-2015г.
107
акад. Петър Иванов

Царицата на психичните страдания е шизофренията.

Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми. Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а, напротив, така да се каже, се бори за нея, идентифицира се с нея, докато при неврозите (неналудните психични страдания) обхванатият от даже най-силно изразена, например, мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне.

Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите „А” са: особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система, Аутизъм, неудържими Афекти и Амбивалентност (двойственост) на психичните процеси.

Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания, гротескни постъпки, непредизвикани скандали, социална самоизолация. Самият термин „шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. Мисловната и волевата дейност на болния наподобяват бълнуване, налице са компулсивни (повтарящи се) тенденции в поведението. Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика са нищожни.

Според съобщени наскоро официални данни от Клиниката по психиатрия към Александровската болница в София 20 процента от българите имат психични проблеми. Най-често се срещат депресията и алкохолната зависимост. Следват наркоманиите, фрустрациите, фобиите и маниите и т.н. Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени фактори.

По моите сметки страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6%, или около 100 000 души. Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват опит за самоубиство. Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек). Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор.

Стресът в мъчителния и безкраен нашенски преход, както знаем, е на пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. В този контекст може да очакваме преобладаващата част от изключително големият и нарастващ брой на отхвърлените деца по различните домове да са (или да станат) шизофреници. Ако имаме предвид състоянието на обучението и възпитанието в циганския етнос, в циганските семейства, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието шизофрения.

Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща, параноидна, роптаеща (често при политиците) и др. Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома: 1.) налудни постъпки; 2.) халюцинации, видения; 3.) дезорганизирана реч; 4.) дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение; 5.) негативни симптоми като обедняване на емоциите, хипербулия или абулия (безволие), агресия и др.

От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен доста по-голям социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат цялата система на здравеопазването, цялото безхаберно правителство, цялото общество. Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация.

При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота. Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие (анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране. Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди.

Изключително голям е относителният им брой при безработните и при по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно недоволни от собствения си социален статус и от живота си. При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и по-близки до класическата шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч.

За кратки (!) периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична шизофрения. Не е известен относителният брой на хората с шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С други дума става въпрос за още около 170 000 души.

Можем да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чийто корен стои понятието „шизо”.

В Парламента, който е извадка на обществото ни, също трябва да очакваме 10% от депутатите, някъде към 24-25 души, да са с шизоидни и шизотипни проблеми. А шзофрениците са по-голям процент от средния за страната - те са около 2%. С други думи, при точно 5 от народните представители в една или друга степен е налице шизофрения. Една от опозиционните партии, както е известно на целия български народ, е по-наситена с шизофреници, те са трима на брой, включително лидерът й. Той е добре познат със специфичната си налудна асертивност (настойчивост) във вечно роптаещото си поведение, с наркоманския си поглед, с вкамененото си намръщено лице и др. Там има и хора с други сериозни психични страдания (зависимости, алкохолизъм, личностово разстройство и др.).

Друг шизофреник в Парламента също е водач на опозиционна партия, но при него имаме букетно съчетание на шизо елементи с добре изразена параноя и хистрионно налудно разстройство, което представлява непомерно театралничене, маниеризъм и неуместни демонстрации на филологическа интелигентност. Този човек се изживява като месия, наративът му е пределно назидателен, металните процеси са объркани и парадоксални, също като семейния и сексуалния му живот.

Третият е водач на неопозиционна партия. Той е шизофреник-дегенерат, с характерните за този психиатричен статус характеристики в областта на външната му нехетеросексуална визия, черепната му кутия, миманса му, говора му, поведенческите патерни, скритата агресия и конфликтност и т.н.

Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем терминът "шизо" като една от характеристиките не на самото българско общество, а по-скоро на уредбата му, на функционирането му при шизофренното управление на правителствата на БСП, ДПС, СДС, НДСВ, Атака и др. по време на Прехода.

Дали нещата някакси в бъдеще ще се променят?

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.