Шебеци или диктатура

Ако бяха просто нелепи кандидати на смешни плакати – да ги осмеем, да се посмеем и да ги забравим завинаги. Да беше обичайната политическа пасмина, еректирала от нагона на алчността и властта – да я усетим навреме и да я държим далеч. Цялата няма да можем, но колкото можем.

Либералната ни демокрация обаче се разви и в нея вече се настаняват реални шебеци – и като антропология, и като биография, и като интелект, и като свидетелство за съдимост.

Шебеците вече не искат да избират, а да бъдат избирани. Което е съвършено нов етап, но засега не забелязваме случването му. Прекалено сме заети да произвеждаме присмех по безобидни клоуни, които съвсем сериозно са тръгнали да ядат и да пият обществени поръчки. Чували са, че така се прави в политиката, и са си направили плакати във „Всичко по 1 лев”. Даже им е излязло на половин цена, понеже са имали промоционални ваучери за художествено-творческа самодейност.

Шебеците и те са чули същото, за да слязат от дърветата и да тръгнат към общинските съвети и кметски кабинети. Но при тях има нещо повече от баналното преследване на голямата далавера, дето ще ти оправи живота.

Шебешкият мозък е стигнал до сензационното откритие, че може да управлява – не просто има човешкото право, но и има качествата. Че след като довчера успешно е управлявал пътно превозно средство с животинска тяга, защо да не използва административния си капацитет при управлението на село, квартал, дори и на град. На първо време някакъв по-малък град, в който новият демографски ред вече е установен.

Голямата победа на шебеците няма да е на тези избори. Но на тях те ще запишат успешен дебют и ще ви подготвят за бъдещата си меринджейска диктатура, която е неминуема. Демографската логика е на нейна страна, племенно-родовите връзки са нейното оръжие, а либералната демокрация ще я направи възможна.

Шебеците ще закъснеят леко, но ще дойдат на власт. Чакайте ги и убивайте времето с остроумие за нелепи хора с нелепи амбиции на смешни плакати. Или изнамерете собствена диктатура, която да предотврати тяхната - така или иначе демокрацията е пътник според нашите природни и цивилизационни закони. Но поне все още има възможност да се планира бъдещото устройство - дали да е модерен шебек режим, дали да е нещо класическо и изпитано.

Нека бъде добрата стара диктатура, след като всеки шебек може през ден най-спокойно да плаши с гражданска война и дори да не получава забележка. А подозираме, че някои шебеци имат и цяло състояние да финансират такава война. Кого ще плашиш, шебеко, откъде дойдоха парите – някога се задаваха такива човешки въпроси и това време все повече ще липсва.

Нека бъде диктатура, след като и без това не случихме на гражданско общество. То израсна едно такова мършаво и смърдящо на жива мърша – на нещо смесено между долари и мокро улично куче.

Доларите се харчеха по елит, който трябваше да подобри „демократичната среда” и да интегрира „уязвимите групи в неравностойно положение”. В крайна сметка се получи пълен шебешки разврат, който зарази със срамни болести демократичната среда.

Уличните кучета пък се развъдиха и намокриха по площадите, където и в кучи студ, и в дъжд, и в пек, търсеха златната протестна жила. Бяха се маскирали като „представители на гражданското общество”, но тайно фантазираха да бъдат селски царе, следващите Ивайловци. Заради фантазиите си обикновено свършваха на някои следващи избори като безславни кандидати на маргинални партии, като свидни жертви в неравната борба с любимото им Статукво.

Днес точно тези самодейци са особено смешните в най-смешната предизборна кампания. Но след някоя друга година ще дойдат особено страшните – първо в селата, после в градчетата, накрая навсякъде.

Местните изроди ще станат национални и няма нито една рационална причина да се надяваме на нещо различно.

Нека бъде стара диктатура, иначе ще я бъде гражданската война, с която плашат шебеците. Кого плашите вие – някога се задаваха такива въпроси, а сега даже не прави впечатление.

И мислите, че диктатът на шебеците ще се размине?