Интервю
Бащата на Яна: „Плащаме на този, който е убил детето ми”...

Адриана Аврамова | 25/09/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

На 7- ми юли 2015 година се навършиха 4 години от зверското убийство на Яна Кръстева в Борисовата градина в София.

През юли тази година Софийският апелативен съд намали доживотната присъда на Николай Русинов-Чеци за убийството на Яна. Наказанието му е намалено, защото Чеци е оправдан по два от елементите на обвинението - за съучастие и за особена жестокост.

Според САС Чеци не е убил Яна в съучастие с други лица.

Също така НЕ е извършил престъплението с особена жестокост, а САМО по особено мъчителен за жертвата начин.

Затова втората инстанция не намира, че извършеното престъпление се явява изключително тежко и няма причина да се наложи най-тежкото наказание -доживотен затвор.

Така работи съдът в България. 4 години от едно убийство, делото, за което се разглежда и обжалва постоянно, а резултатът от всичко това е поредният убиец с намалена присъда.

Защото Чеци е убиец - такъв е според полицията и според съда. Именно те казват, че е убил Яна. По жесток начин. Та и затова получава 19 ГОДИНКИ на топло в затвора.

А Яна я няма. Точно, както ги няма и Вероника, Георги, сестрите Белнейски, Хюлия, Мария, Петя, Стоян, Христо…да продължа ли?

Списъкът е дълъг. Твърде дълъг.

Говорим с Явор Кръстев - бащата на Яна. За делото, загубата на дете и къде е справедливостта в нашата България. За да ви припомним как едно младо момиче ни напусна,  а един убиец живее спокойно…

Нахранен, изкъпан и на топло.

Минаха 4 години от убийството на Яна, уморихте ли се да се борите за справедлива присъда?

Да, минаха 4 години. Честно казано, има наченки на умора, но няма да спра, докато не видя не само убиеца на Яна, но и този на сестрите Белнейски, на момчето от Шумен, на Вероника, където им е мястото. Няма да спра. Уморен съм, но няма време за умора. И не искам и други деца да последват съдбата на нашите.

Какво става с делото? От доживотна присъдата падна на 19години…

Да, от СГС, който му даде доживотна присъда, остана на САП да обжалва с мотива, че не е само той извършителят и с мотива, че смъртта не е била по особено жесток начин. Това съдебните лекари го опровергаха, те казаха, че смъртта е настъпила заради нарушаване на дихателните пътища, всичките й органи са разпокъсани… Аз и затова настоях да я погребем със затворен ковчег. Имаше много хора на погребението и исках да я запомнят близките такава, каквато беше.Тя беше обезобразена …Тя е била в съзнание през цялото време, и това, ако не е убийство по особено жесток начин, не знам кое е по-жестоко.

Смятате ли, че Чеци е виновен за убийството на дъщеря ви­? Той отрича, казва, че е невинен…

Не само според мен. Фактите, полицията доказват, че той е убиецът. Съдът след толкова заседания - също.

Бащата на убитата Вероника в Търново наскоро ми разказа колко зле  се чувства, когато е в Търново и мине покрай мястото на убийството…

При Вас какво е чувството, минавате ли през Борисовата…

Да. Когато се навършиха 4 години от убийството ходих със съпругата ми, сложихме няколко некролога, запалихме свещички. Имам идея и да направя паметна плоча, но трябва да се свържа с кметицата и тя да ми разреши. Не знам дали ще ми разреши, това все пак е парк, хората отиват да почиват, макар че трябва да има даже паметници, големи, да се виждат.

Казахте ми в предварителния разговор, че поддържате връзка с други почернени родели, че обмисляте създаването на НПО, какво точно искате да направите?

Искаме да защитим невинните жертви, невинните дечица в тази страна. И не само - невинни родители, баби, дядовци … убити.

Аз знам и всички други родители като мен, че децата ни няма да се върнат. Нито Вероника, нито Яна … всички промени, които ще искаме ще бъдат в тяхна памет и за всички други деца и хора. Защото всеки ден убиват някого. Всеки ден и всеки си казва - “не е моето‘‘, не е, но може да бъде.

Ето, Яна ако беше жива, сега вече щеше да е завършила студентка, да се радва на живота, а я изпратих в ковчег. Как да не искам промени в закона, референдум, смъртно наказание за убийците?

Тези хора не трябва да бъдат в обществото. И психолозите са го казали - един убиец, който седи повече от седем години в затвора, той не подлежи на превъзпитание.

И друго - като не искат смъртна присъда, нека има доживотна без замяна и да работи. Тежък физически труд, а не да лежи на  гърба на данъкоплатеца. Аз по това, което съм проверил излиза, че в един затвор издръжката на един затворник ни струва около 700-800 лв. месечно.  На всички знам.

Ние плащаме на този, който ни е убил детето, майката… той лежи на нашия гръб.

 



Други статии от този автор



Коментари