Задръстената държава

Задръстената държава
19-09-2015г.
172
Мартин Карбовски

Не е нужно да си инженер и статистик, за да разбереш - магистралите, които бавно строим са негодни.

Не заради асфалта на вълнички и липсата на канавка. Те са морално остарели и нямат нищо общо с трафика, който нараства всеки ден.

Радваме се на две ленти и една аварийна, Бойко ги открива по три пъти, струват майка си и баща си.

Ама не вършат работа  в ден като днешния.

Когато половин София поиска да се изнесе за два дена в провинцията или за Гърция - почивката минава върху горещия асфалт.

Днес Борисов просто не подозира, колко гласове е изгубил за изборите - магистралите, които наистина са една мъничка радост и успех,  всъщност не съществуват. Съществуват парчета от тях, които само увеличават налягането във фунията на цялата скапана републиканска пътна мрежа.

Хвалбата с пътни възли и равни участъци е годна само за българите, които не пътуват много и не знаят какви съоръжения се строят по света и на какви цени. Никой не трябва да казва, че не ни трябват магистрали, но със сигурност ни трябват по-евтини и далеч по-модерни и обемни съоръжения.
Българинът има пари за кола, плаща данъци и винетки. Той иска да има пътища. Днешните пътища у нас са прах в очите - те са остарели като капацитет и са закъснели за реализация. Никой не смее дори и да си помисли, че от Калотина през София за Пловдив ни трябват не две, а четири ленти в едната посока, които трябва да стигат до Истанбул. 

Всичкото строеж на магистрали прилича на случая с Великата Южна дъга на София.

Тя спря преди Панчарево, колкото Президентът да се прибира по широк път. След това петте километра Горубляне, Герман и връзката с Тракия просто не се случиха. А, каквото и да се случи дъгата вече е тясна за обема коли и камиони. 
Държавата на кръстопът, както ни наричат, е всъщност селско разбито кръстовище, пълно с кръпки и ръкопляскания.

Всъщност, под лентичките на Борисов ясно се виждат псуваните и уморените шофьори, тръгнали уж на почивка или по работа.

Днес и Струма, и Тракия станаха ясни като капацитет - построили сме път с дебит два пъти по-малко от нужното. Но пък - три пъти по-скъп. 
България си остава страна без пътища. А мандатите текат. 
Магистралите не са гордост - те са на час по лъжичка. И започват да ни побъркват, вместо да вършат работа.

© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.