(без)Бог, (не)Президент, (анти)Отечество

(без)Бог, (не)Президент, (анти)Отечество
18-09-2015г.
64
Калин Руменов

Тогава, г-н Непрезидент, не бяхте в траур (най-човешки съболезнования).

И все още беше далеч човешката ви мъка, заради която като човеци да махнем с ръка и простим – оставете го човека, в дупка е, не знае какво говори, какво върши.

Тогава, беше съвсем в началото на ТАЗИ година, от ранга на главнокомандващ спряхте армията да връща нелегалите на границата ни с Турция.

Осмяхте идеята като „недопустима и меко казано недобра”, а ние схванахме подтекста „това е ебаси тъпнята”.

Но се чудихме кога точно стана недопустимо онова, което се прави от ебамтивека – войници да пазят отечествените граници.

Чудехме се мълчаливо, докато котилото на братята по долари и грантове шумно се строяваше за шпалир на държавническата ви мъдрост. 

Тогава се страхувахте единствено, че военни в пълно бойно на границата с Турция ще предизвикат дипломатически скандал. Което го има в историята, но само, ако преди това си свършил нещо изключително смело и извънредно като Съединението.

Затова и не трябваше да мълчим, а да кажем – какво знаете вие, днешните елити, за дипломатическите скандали, след като ви трябва разрешение да посетите дори мъжката тоалетна.

Днес, когато бойкотът на здравия разум приключи по-добре късно, отколкото никога, а армията има команда „Марш” към границата - трябва да проверите срока на годност на държавническата си мъдрост, г-н Непрезидент.

Какво беше в началото на годината, какво стана, случи ли се нещо непредвидено. Или всички бежански прогнози се сбъднаха с точност по месеци и мигрантите си дойдоха по местата, по нашите места.

Ние не сме изненадани, а вие тази година имате право на изненада само, ако си чуете името на наградите „Визионер на годината”.

Не е жълто, не е лично и истински съжалявам, че използвам „г-н Непрезидент” - времето е смутно, анархията дебне отвсякъде и трябва да се пазим взаимно.

Обаче кое обръщение е адекватно за държавник, който е хард кор опозиция на държавността в смутното време. За да го преживеем, спешно ни трябва национална идеологема, но такава работеща ние нямаме.

Късно е да произвеждаме нова и се налага да изтупаме някоя от историческия прах. А в килера няма по-подходяща за момента, макар и републикански, от „Бог, Цар, Отечество”.

Все пак срещу нас идват друговерци, забравили смирението вкъщи и без елементарно уважение към границите на чуждия имот, какво остава за порядките в него.

Идват като господари, на които сме сериозно задължени да изпълняваме по милион и едно желания. Освен това въобще не крият, че идват, за да останат завинаги и да завоюват всичките ни системи – на първо време социалната, после останалите.

Дългосрочна грешка ще е да ги посрещнем с празни ръце, богомилски души и промити глави.

Поизчистете и постегнете идеологемата, за да ни върши работа, г-н Непрезидент. И хвърлете този трион, с който сам режете републиканския ерзац в конструкцията на триадата.

По компрометирането на другите две носещи колони Бог и Отечество отдавна работят братята по долари и грантове. Разкарайте ги оттам, имате си приказка с тези майстори на безредиците. Приятелски ги посъветвайте да си проверят плановете за бягство, защото окончателният край на либералната утопия е непредотвратим. И тогава може да не им бъдат простени всичките години на цигании, педерастии и псевдобежански простотии.

Същото котило на безбожие и антиотечествени саботажи вече стигна дотам, че да пита КОЙ предател тези дни не свали руските самолети от българското небе.

КОЙ предаде ангажиментите ни към НАТО, дайте го на съд за държавна измяна. Цивилизацията се разпада пред очите ни, но в техните очи анархията изглежда недостатъчна – ако трябва и тук яко да погърми и потрещи, но да си изпълним ангажимента на всяка цена.

Разкарайте ги и изхвърлете личния си трион, г-н Президент, иначе ще си останете Непрезидент. Още малко.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.