Съединението прави бебетата

Да оставим настрана това, че в парламента имаме едни 240 бебета, които си отглеждаме и на всеки 40 дни или им правим прощапулник, или ядем жито за закуска. Изпълнителната власт, която спи, сере и яде на всеки два часа и нея ще я пуснем да почива за малко.

Изобщо държавата, която е виновна за това, че сме нещастни, неграмотни и некултурни, че не можем да си платим тока, водата, здравните осигуровки и Бентлито, което взехме под наем за лятото, ще я разгледаме този път, за разнообразие, не като природна стихия, която ни е наказала вечно да стоим с вдигнати ръце в ъгъла, а по-скоро като нещо, което изцяло зависи от нас.

Защото ние, за добро или лошо, сме всичко, което ни заобикаля. Ние сме всичко, с което разполагаме. Ние сме и престъпника, и жертвата, и сеирджиите, и малкото чукче, с което невролозите ни проверяват по коленцата дали имаме правилни рефлекси.

Подписали сме се с околоплодните води, потекли от майките ни на пода в родилното, че сме съгласни с тази простотия, с този рай, с правата и задълженията на всяко бебе. И, въпреки че цял живот ще носим на гръб кръста, на който с големи букви пише „Нас никой не ни е питал дали искаме!“, въпреки че ни се струва най-лесно нищо да не зависи от нас, ако искаме да не сме малки, вечно ревящи и неразбрани като бебетата, ще се наложи да пораснем.

Да прогледнем. Да си усетим краката, че да проходим. Да си открием ръцете, че да ги ползваме. Да се научим да говорим, а после и да мислим самостоятелно. Да покажем характер.

Всяко разклатено млечно зъбче да е осъзната репетиция за сила. А след това всички на вид унизителни човещинки, които ни спохождат по пътя към зрелостта, да са просто един мил шамар зад врата, като Стоичков да ти тегли една путка майна с любов, без да има за цел да те паркира по нос на пода в банята с идеята да се удавиш в кръв и сополи.

Пък като ни пусне пубертетът един ден, дай Боже, и вече официално сме пораснали, да ценим и преследваме идеята да сме цели, също всичко да ни работи добре, а не да чакаме да побелеем, че да се сетим как съставните части на био машината ни са се протъркали от безсмислени движения и единсвеното, на което със сигурност можем да подпрем старите си, уморени кокали в момента е нещо, за което вече всеки прост синоптик се е сетил, а именно, че ще вали, защото боли.

Съединението прави бебетата, а бебетата и те са хора. Хора, които без ЕДИНЕН граждански номер все едно не съществуват.

Да, рестарт на системата ни трябва. Правилно сте разбрали. Защото засега сме като тяло, попаднало в оковите на детския паралич. Всеки нанякъде дърпа конците на тази кукличка България. Ако не си синхронизираме движенията, този куклен театър, в който така и така участваме, няма да разкаже никаква история.