КАЛТАЦИ
Криворазбраната цивилизация и нейната ужасяваща сложност и единственост, заедно с Хачо Б., с неговата единственост - след 40 години днес продължава да бъде причината, нас навън да ни познават само по Азис.
И наистина, само Васко да може да се похвали, че разнася славата на изконната, „родната” ни кючекчийска зурна.
Липсата на пазар, даването на работа само на единици и академици в културата даде резултат - 40 години, всичко, което можеше да бъде култура, превтаса и умря - къде заради цензура, къде заради липса на пазар и къде заради свинската особеност на характера ни да си мислим, че всички сме неразбрани гении.
Авторитарната култура съсипа пет поколения деца, не ги пусна в стаята с пианото. Това стана причина от подземните измерения да се надигнат пролетарско-мюсюлманските звуци и днес да няма друго.
Гледам клетия мюзикъл (клет, защото е единствен), чувам крадената му музика (Демис Русос, Goodbye My Love Goodbye) и си мисля за екзекуторите и екзекутираните.
Кастрати нещастни, превърнахте в циганско блато и живота, и говоренето, и картинката, и звуците. От тъпота и желание за единственост, го направихте и сега искате паметници. Един чирак и един калфа не признахте, и не изучихте, проклехте себе си с ограниченията на свободата на децата си - за да може днес да ви помете сганта.
Те, поколението на Хачо, всъщност един ден ми го казаха в прав текст - след нас, казаха ми, нищо няма да има. Няма да позволим.
Защо, питах ги аз и те нещо ме излъгаха.
А, докато ме лъжеха аз видях защо след тях нищо няма да има - за да се забрави тази част от биографията им, в която са правили безчестия и са лизали задници, домогвали са се до титли и димитровски награди.
Паметникът като белина за биографията им.
Свине, които биха срутили цяла една нация, за да имат паметник.
Но, ако няма нация, къде ще ви е паметникът, чудовища? На циганското гробище?
Не. На гробищата на малцинствата, в свят, на който оставихте един ЕДИНСТВЕН мюзикъл, защото мюзикълите не са за всеки.
Какви гадове, каква епоха. Е, мюзикълът не е за всеки. За всеки остана щракането с пръсти.
А можеше иначе.
Демис Русос, прости ни.
Пет поколения позьори, които се хвалят с единствения си мюзикъл и прашинката свобода да откраднат малко Демис Русос.
Калтаци. Засраха морето, не е за вярване.
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.