Интервю
Циганско лято. Или ето как се сбъдват мечтите!

Адриана Аврамова | 25/08/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преди няколко месеца ви разказах за Марсело - ромът, приет в Кеймбридж. Така стана известен осмокласникът от Монтана и честно казано новината за приема му беше колкото хубава, толкова и невероятна...

Таксите са непосилни за Марсело и семейството му и с настъпването на крайните срокове мечтата му ставаше все по-недостижима. Но пък той вярваше. Когато говорих с него за пръв път, го попитах как ще събере парите, а той ми каза: „Не знам, но вярвам и много искам да стане”.

И ето, че  „имаме новина”, и то позитивна!

Благодарение на дарението на Камарата на строителите в България в размер на 36 000 паунда и отпуснатите от правителството 4350 паунда, Марсело замива да сбъдне мечтата си.

Ура. Четете.

Преди два месеца се чухме за последно, тогава беше разбрал, че си приет в Кеймбридж, но не мислеше, че ще можеш да си позволиш таксата. Какво се промени в последните дни?

Да, когато разбрах, че съм приет бях много щастлив, но мислех, че е невъзможно да уча там. Таксата е много висока, аз съм от бедно семейство. И преди няколко дни разбрах, че ще ми бъдат отпуснати тези пари, които са нужни за самото обучение, а и за настаняването там. Страшно съм щастлив и благодарен на всички, които ми помогнаха. На 2-ри септември заминавам. Вълнувам се много, тепърва започвам да осъзнавам, че това е истина.

Май в един момент беше изгубил надежда, че ще можеш да заминеш...

Честно казано -да, имаше такъв период, не виждах как ще мога да събера парите. Но вярвах и наистина много го исках. Това е доказателство, че човек, когато наистина има желание, успява.

Ако не беше събрал парите, тук ли щеше да учиш?

Да, тук, щях да продължа да уча и да се трудя, нямаше да се отказвам. Иначе там ще уча две години, те са задължителни и после много бих искал да продължа да уча в чужбина.

Помогнали са ти с таксите и настаняването, ами другите разходи?

Да, знам,че е доста скъпо там, но си казвам, че отивам да уча, не да харча пари. Трудно ще е, ако има и много разходи, свързани с учението, те са задължителни. Ако става въпрос за нещо друго - тоест някаква лична моя нужда или потребност, бих се лишил от много неща, за да имам пари за обучението си.

Чувстваш ли се специален, все пак такъв жест не получава всеки?

Разбира се. Това не се случва на всеки, аз го осъзнавам. Страшно съм благодарен на всички и ще направя всичко възможно да докажа, че са направили добър избор помагайки ми.

Защо мислиш точно на теб се даде тази помощ, има много други деца, които също се нуждаят от тези средства?

Честно казано не знам. От една страна, аз показах, че съм борбен и наистина искам това и се старая да успея. От друга - може би и медите помогнаха, тоест, моят случай се популяризира, стигна до повече хора.

Притесняваш ли се, че си ром и, че може би тепърва ще се срещнеш с дискриминация в чужбина?

Аз съм сигурен, че там няма такова нещо - все пак има хора от много народности, много страни. Но и да има, съм готов за нея.

В България циганите все се оплакват, че са дискриминирани, че не им се дават достатъчно помощи и т.н.,а ти в случая си пример за обратното...

Да, така е. И ще ви кажа защо - образът, който е изграден на ромите в България е онзи образ, който аз не харесвам. Навсякъде се показват онези роми, които са толкова ниско и зле, и са лош пример. Много рядко другите, които правят добри дела, работливите, талантливите роми се показват. Има и такива. Трябва хората да го знаят. Сега мен ме приемат като изключение едва ли не, но всъщност не само аз искам да уча, да се развивам и да живея по-добре. Аз се надявам, че мога да допринеса за това да покажа, че циганите не са само онези, които крадат от държавата и бъркат по кофите.

Как приемат успеха ти в махалата, ще има ли празненство?

Ооо, много са щастливи, горди, опитват се да помогнат с каквото могат. Радват се много. Иначе, да, ще празнуваме в идните дни, тъй като аз след седмица заминавам. Ние вече празнувахме приема ми, знаете ромските купони какви са, добре си изкарахме, беше весело. А сега ще празнувам с приятелите си, защото много ще ми липсват.

Ще ти липсва ли България, ще се върнеш ли?

Отсега ми е мъчно. Да, ще се върна със сигурност.

 



Други статии от този автор



Коментари