Специален коментар
Турция влиза във войната.

Ангел Джамбазки | 28/07/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

И това променя съществено ситуацията на по-малко от 1000 км. от нашата граница.

Влизането на Турция открито във войната, която се води в Сирия и Ирак бележи нова гореща фаза в този конфликт.

Очаквано се откри нов фронт.

Поредицата от т.нар. „арабски пролети“, а всъщност организирани отвън преврати и опити за преврати в редица държави в северна Африка и Близкия изток завинаги промениха картата на тази част на света. Конфликтът, който се разпали там има потенциала да промени и картата на европейския континент в дългосрочен план.

В основите на конфликта безспорно са преплетени геополитически и чисто икономически интереси и религиозни конфликти.

От една страна, изключително агресивната политика на САЩ в опитите и да изтласка Русия от региона, е причината за войната, водена срещу Башар Ал Асад в Сирия, както и за опитите на съюзника на САЩ, Саудитска арабия да превземе, колкото се може по-голяма територия в Йемен от близките до Иран шиитски бунтовници.

От друга страна, в свое интервю, Башар Ал Асад заяви, че Израел саботира и проваля всеки негов опит да се укрепи и да изтласка Ислямска държава от територията на Сирия. Израел също така се противопоставя всячески на каквото и да е споразумение с Иран, съюзника на Башар Ал Асад. Същевременно, Израел продължава да воюва в Ливан срещу шиитската групировка Хизбола, близка до Иран и в Западния бряг и ивицата Газа, срещу вече близката до Ислямска държава ислямистка въоръжена групировка Хамас.

От своя страна Иран, чрез Корпуса на стражите на ислямската революция и Хизбола воюва в остатъците от държавата Ирак срещу Ислямска държава и в Йемен срещу Саудитска арабия, като се опитва да обхване последната в „шиитски обръч“ или „шиитски клещи“.

От трета страна, газовите интереси на Катар, в опитите му да принуди Башар Ал Асад да сключи сделка, с която към Европа да бъде изграден катарски, а не ирански газопровод, са причината катарците и саудитците да финансират, въоръжават и обезпечават всячески Ислямска държава срещу Башар Ал Асад и срещу шиитското мнозинство на територията, която някога се наричаше държава Ирак. 

Отделно, Ислямска държава продължава своята инвазия и пряко, чрез физическо завземане на нови територии в бившата Либия и по границата с Египет и косвено, като признава различни сунитски салафитски групировки по света за свои подразделения и обявява „халифати“ на тяхна територия, като последните примери са Русия и Балканите.

Появи се откъслечна информация за предотвратен от косовските служби за сигурност опит за отравяне на най-големия язовир в Косово от страна на лоялни на Ислямска държава местни ислямисти.

В цялата тази ситуация, особено важни са интересите и поведението на Република Турция, и заради стратегическото и място, и заради ролята в региона, която са си избрали президентът Ердоган и премиерът Давутоглу.

Допреди няколко дни турските власти къде прикрито, къде не толкова подкрепяха и поддържаха Ислямска държава.

Има сателитни снимки, показващи как влакови ешелони, натоварени с танкове, оръдия и друга тежка военна техника, преминават от Турция в посока, окупираните от ИД сирийски територии.

Има достатъчно свидетелски показания за това, че ранени бойци на ИД се лекуват в турски военни болници.

Известно е, че Турция е „вратата“ и „пристанището“ за всички чужди бойци, които искат да се присъединят към ИД, било в Ирак, било с Сирия.

Известно е също така, че огромната част от контрабандния петрол и антики, носещи милиони долари на ИД и на практика издържащи организацията се продават и купуват на турска територия.

Не е трудно да се отгатне защо Турция подкрепя, въоръжава и финансира ИД.

Първо, ИД воюва срещу стратегическия враг на Ердоган, Башар Ал Асад. Както е известно Башар Ал Асад произхожда от алевитско или алеуитско малцинство, което управлява сунитско мнозинство в Сирия. Това е една от причините Асад да е съюзник с шиитски Иран. Мнозинството от мюсюлманите в Турция също е сунитско. Турция разглежда себе си като лидер и водач на тази мюсюлманска общност.

Турският интерес от Ислямска държава е причинен още и от факта, че последните воюват особено активно и ожесточено с кюрдските сили във всичките им формирования. И с отрядите „пешмерга“, и с кюрдските сили за самоотбрана и с частите на ПКК.

Кюрдският въпрос е причината за явната и активна намеса на Турция във въоръжения конфликт.

Преди месец в общественото пространство се появиха съобщения, че Башар Ал Асад и кюрдските сили сключват споразумение за общи действия срещу Ислямска държава, в замяна, на които Асад обещава съществени права на кюрдска автономия. Реакцията на Ердоган не закъсня. Той незабавно обяви, че Турция няма да допусне формирането на каквото и да било кюрдско териториално формирование.

Не е мястото тук за подробно обяснение и изследване на т.нар. Кюрдски въпрос, но все пак е необходимо известно пояснение.

Кюрдите са вероятно най-голямата нация в света без собствена държава. Прочее, собствена кюрдска държава е била многократно обещавана на кюрдите от страна на англичани и французи, особено през 1920 година, когато Севърския мирен договор предвижда създаването на независим Кюрдистан.  За съжаление, през 1925 година, когато е подписан Лозанският мирен договор това обещание не е спазено.

Твърди се, че кюрдите са около 40 млн. души, разпръснати на територията на Турция, Сирия, Иран и Ирак.

На територията на Турция наброяват около 20% от населението или близо 20 млн. и от десетилетия водят кървава гражданска война, с хиляди загинали, за своите граждански и политически права. На територията на Ирак, след разпадането на тази държава, местните кюрди успяха да устроят забележителна автономия, която е все по-независима от правителството в Багдад.

Споразумението между Асад и сирийските кюрди, както и кюрдската автономия на територията на бившия Ирак са сбъднатият кошмар на Ердоган и Давутоглу.

Защото отново поставят на политическата карата на света въпроса за независима и самостоятелна кюрдска държава или Кюрдистан. А това неизбежно поставя въпроса за тези 20 милиона кюрди, които живеят в Турция и за тяхното напълно обяснимо желание да живеят в държавата Кюрдистан.

Това е и причината за военната намеса на Турция в този конфликт. Формалният повод беше атентата в град Суруч. Този атентат беше очакван. И бих казал провокиран от турските сили за сигурност. За да дадат на политическата власт формалния повод за физическа намеса във войната. Такъв или подобен атентат се очакваше, откакто Ердоган обяви, че няма да допусне кюрдска независимост. Забележимото в случая е, че атентатът беше срещу кюрдски младежи, загиналите също са кюрдски, а не турски младежи.

Всъщност турските въоръжени сили нападат предимно позиции на ПКК и други кюрдски формирования.  Оправданието с Ислямска държава всъщност е прикритието на турските сили да бомбардират и да унищожават кюрдската съпротивителна и военна мощ, с което всъщност Турция отново помага на Ислямска държава.

С откритата си намеса във войната Турция демонстрира и нещо друго. А именно, това, че излиза от рамките на „най-важен съюзник“, „най-здрав стълб“ на НАТО и прочее, и демонстрира самостоятелност и решимост да налага своите решения в региона. Да овладее водещата роля на лидер на мюсюлманите в региона, който може да защитава интереса им с оръжие.

Това е важното политическо послание, което отправя Ердоган и до ЕС, и до САЩ.

Това, че държавата му може да води война по свое усмотрение и да формулира независимо своите стратегически интереси, които може да защитава с оръжие на основата на свое суверенно решение.

Изключително важен момент в политическата картина на региона. Ердоган заявява ясно, че Турция излиза на сцената.

Особено важен е и интересът на САЩ в региона и близките им отношения с кюрдските формирования. Позицията на САЩ по този въпрос е изключително сложна, защото освен отлични отношения с кюрдските формирования подържат и близка такива с Ислямска държава. Твърди се, че е поето задължение за изграждане на независим Кюрдистан. Развръзката предстои.

А защо тези въпроси са важни за нас?

Защото нарастващата военна и политическа мощ на Турция е пряка заплаха за националната сигурност и териториалната цялост на България. И защото, ако в края на краищата бъде създадена кюрдска държава, то Турция със сигурност ще търси териториални компенсации. Сетете се накъде.    

 



Други статии от този автор



Коментари