Илинден.

Днес отбелязваме 112 години от най-голямото,  най-масовото, най-добре организираното българско въстание.

Това е въстанието на македонските и тракийските българи срещу властта на османските султани, срещу турското робство. Важно е да се напомни - въстанието избухва на Илинден 1903 във Вардарска Македония, на Преображение същата година в Одринско, а финалните акорди са на Кръстовден в Разложко.

Това напомняне е важно, защото именно това българско триединство на Вардарска,  Пиринска Македония и Одринско,  обезмисля и разбива фалшивите теории на белградските подлоги и техните кремълско-коминтерновски собственици и ментори.

Така все още поробеният в Османската империя български народ, от Охрид до Черно море и от Разложко до Бяло море, въстава с оръжие в ръка, за пореден път, за да отвоюва правото си на свободен и достоен живот в обединеното българско Отечество.

От Смилево на Илинден, през Петрова и Илиева нива на Преображение, та чак до Радонов гроб в Рила на Кръстовден, в горещото и кърваво лято на 1903 българинът се сражава с вековния поробител.

Битка, без съмнение неравна, битка обречена и поради това още по-величава.

Вчера отбелязахме годишнината от тези съдбоносни и кървави дни в Смилево, там откъдето избухва Илинденско-преображенско-кръстовденското въстание, за да се превърне в епопея. Отбелязахме ги заедно с местните македонски българи, както и с потомци на участници във въстанието, на големи български възрожденски фамилии от Македония.

Стотици българи, от двете страни на Девет баир и Осоговска планина се поклониха пред паметта, смелостта, достойнството на българските въстаници от 1903 година. Заедно, въпреки продължаващите антибългарски изстъпления на режима в Скопие, въпреки продължаващите провокации на сърбо-комунистическите отломки край Вардар.

Така или иначе, делото на въстаниците от 1903 не е довършено. Наша задача и отговорност е да го направим.

Вечна слава на въстаниците от 1903 година. Борбата продължава.

Да живее Обединена България!