Специален коментар
Турски кланета и ДПС-арска наглост.

Ангел Джамбазки | 16/07/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Вчера се навършиха 138 години от клането в Любенова махала, изключително зверство и престъпление срещу човечеството, извършено от турска армия и башибозук над мирно българско население, при зверското потушаване на Априлското въстание.

Прилагам кратка историческа справка, за сведение на всички мерзавци, грантаджии и прочее клети либерали, които наричат турското робство „присъствие“ и отричат турските зверства над българското население.  

„На 14 юли 1877 г. турска войска и черкези извършват едно от най-страшните кланета в робска България. Под ножа минават 1013 беззащитни българи, а касапницата в Любенова махала ще се запомни като „Втори Батак”.

Преди Освобождението през 1878 г. името на селото е Гюнели махле и наброява 120 къщи. През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създадения лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местния председател поп Еню Попдимитров.

Слухът е разпространен от турчин, който след като не му е даден откуп, за това да пази селото се заканва да отмъсти на жителите му. Въпросният турчин, който според една от версиите е арнаутин /албанец/ отива лично при Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора и му съобщава, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които за беда влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях.

Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозукът е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2 000 души. На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото.

След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията, изпратена от Цариград да установи последствията констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити.

По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2 000 души, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с „Баташкото клане” и наричано накратко – „Втори Батак”.

В памет на кървавата трагедия през 1885 г. в двора на черквата в Гюнели махле е поставена паметна плоча, която стои и до днес. Върху камъка е написано:

„Проидохомъ сквозе огънь и воду низвелъ ни еси покой въ четиринадесетий ден вечерьта на месеца юлийь въ хилядо осемстотин седемдесеть и седма година, въ време руско-турската война, нападнаха селото ни черкези, башибозуци и многобройна турска войска и придадоха селото ни на огънь, като се видя окружено от толкоз кръвопийци, принуди се да побегне въ оградата на църквата, но и тамъ не намери спасение, понеже кръвопийците окръжиха оградата на църквата и яросно се впустнаха на сеч върху невинното население и избиха само въ църковната ограда мъже, жени и деца хиляда и тринадесет души, на които костите почиватъ тукъ при този памятникъ. Вечна имъ память. С. Гюнели-Махле, 21.VIII.1885 г.”

По този тъжен и трагичен повод вчера бе прочетена възпоменателна декларация в Народното събрание, която осъжда извършителите на този геноцид и престъпление срещу човечеството.

И тук отново ярко се прояви яростната анти-българска позиция на турската партия ДПС. Неин представител излезе на трибуната и с изумителна наглост отново се опита да отрича безспорната турска вина в това зверство. Не само това, опита се да разделя „кланетата“. Да отрича клането в Любенова махала и да плаче на чужди гробове, а именно масовите убийства в Сребреница.

И не само това – в хода на жалкия и унизителен „дебат“ започна да подхвърля реплики и намеци за „заобикаляния отзад“ и „потупвания по гърба“. Вероятно „потупването по гърба“ и „заобикалянето отзад“ между мъже, са някакви културни особености и политически традиции в ДПС. Някаква гнусна анадолска практика. Не зная и не ме интересува, а и не искам да знам.

Но подобен „наратив“ по повод на паметта на около 2000 българи, изклани зверски от турските орди е меко казано нагло и неуместно.

ДПС за пореден път показа истинската си същност, истинското си лице. На анти-българска, турска ръка в България. На престъпна организация, която лицемери и мимикрира защитата на имагинерни „права и свободи“, чиято основна задача е да прикрива и защитава интересите на Турция.

Да се стреми да фалшифицира историята. Да отрича турските престъпления, зверства, геноцид над българската нация, извършвани от армията и башибозука в Османската империя, по време на турското робство.

Те и техните ибрикчии, храненици и клакьори от разните комитети, общества и прочее грантови правозащитници и саксиени либерали, а иначе казано клети национални предатели, които им адвокатстват в тази мерзавска задача.             

 



Други статии от този автор



Коментари