Николай Русинов

-Къде те намираме в момента?
- В момента съм на работното ми място.

-Как изглежда живота ти като заподозрян? Личния ти живот.
- Личният ми живот си е мой, затова е личен. Споделям живота си с роднини, близки, приятели и колеги само.

-Продължаваш ли да не помниш какво се е случило онази нощ?
- Каквото си спомням съм го казал пред разследващите органи.

-Как да ти повярваме, че си оставил Яна жива? Не казвай, че за тази работа си има полиция и съд - това е репликата на престъпници и политици.
- Никога не съм искал нищо от вас, камо ли да ми вярвате или не. Оставих Яна жива, това мога да ви кажа сега.

- Имаше доста обиди към тебе заради това, че не си постъпил в контакта си с нея "по джентълменски". Примерно да се събудиш и да я изпратиш. Има много упреци от жени...
- Не се засягам лесно от хора, които не познавам и те мен не познават.

- Беше наречен „убиец” в десетки заглавия. Ще съдиш ли някоя медия и имаш ли намерение да кажеш нещо на Цветанов, който също те обяви за сигурен участник в престъплението?
- Толкова неща се изписаха по медиите, повечето, от които са измислени само и само да си продадат „новините“ за 40 стотинки. За тези медии ще кажа само, че не стават и за вторични суровини. Дали ще ги съдя или не  - времето ще покаже. Жълтите вестници да си ги четат тези, които искат. Аз – не!

- Лицето на Пламен Трифонов не ти ли е познато поне смътно?
- Не познавам лицето Пламен Трифонов.

- Официално към родителите на Яна как би се обърнал?
- Без коментар.

-Ти ли уби Яна Кръстева?
- Не.