ЕТИМОЛОГИЯ НА ГЛУПОСТТА. КОЛКО Е ОПАСНО ДА СИ ПРОСТ!

На 24 април 2015 година Народното събрание прие Решение за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя през периода 1915-1922 година. Под невиждан натиск от правителството и от етническата партия ДПС беше отхвърлена квалификацията „геноцид”, която е използвана от всички държава, които са се произнесли по отношение на масовите убийства на арменци в Османската империя. А това са: Европейският парламент, Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватиката, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили и 42 щата на САЩ.

Депутатите замениха правното понятие „геноцид” с по-мек според тях (но само според тях) синоним – „изтребление”. По този начин доминираното от ГЕРБ Народно събрание, с подкрепата на разни лъжепатриоти-паричковци и лъжереформатори се въздържа да определи състоялия се в далечното минало действителен геноцид над арменците с истинската му квалификация „геноцид” като престъпление срещу човечеството. Крайно несъстоятелният аргумент на правителството, изразен от премиера ген.-лейтенант д-р Борисов, е свързан с... търговските отношения с Република Турция (износ на месо и карантия за южната ни съседка), което в никакъв случай не би трябвало да се има предвид в контекста на въпроса за геноцида.

Самата дума геноцид се състои от гръцката дума генос – род и латинската дума за глагола „убивам” и означава унищожаване на групи хора по национален, религиозиен или расов презнак. Геноцидът се смята за най-тежкото престъпление срещу човечеството. Депутатите ни, поради свойствените за тях простотия, хамелеонство и желание да се приспособяват към този, който дава пари, се помъчиха да намерят компромисно решение хем да не признаят геноцида (за пред близката до сърцето на ГЕРБ и ДПС Република Турция), и хем да го признаят (поради желанието да се представят добре пред ЕС, който го призна). Със характерния за повечето депутати и особено за техните водачи, селско-кръчмарски тарикатлък те гласуваха за употребата на понятието... „масово изтребление”.

Първата част от това понятие имитира фразата на вожда и учителя Барак Обама, който наскоро нарече арменския геноцид „първото МАСОВО убийство на ХХ век”. Същият Обама през 2008 год. в предизборната си кампания обаче заяви буквално: „Арменският геноцид е неоспорим и широко документиран факт”, но после реши малко да поизмени изказа си. Вероятно човекът си има някакви основания да постъпва така, които според мен са свързани със сегашната политическа обстановка в света.

За втора част на понятието депутатите избраха думата „изтребление”. Тази дума е синоним на геноцид. Ако отворим Речника на чуждите дума в българския език на БАН, издание от 1972 год., ще видим, че „геноцид” означава буквално „ИЗТРЕБВАНЕ на групи хора” (стр.194). Геноцид значи изтребване, следователно и изтребването е геноцид.

Тази логическа фигура е твърде далеч от менталните възможности на народните избраници. И става така, че в своето Решение Парламентът по принцип се е произнесъл, че признава геноцида. Тава е. Направил го е, без да иска, и не е разбрал, че го е направил. Колко е тъжно да си прост!

Още нещо: „изтребване” произхожда от грагола „требя”, който означава „унищожавам”, убивам. (стр. 1019); глаголът фонетично е близък до „трепя”, което означава същото. Представката „из” към този глагол требя (трепя) изразява окончателност, цялостност, докрай, тоест требя, унищожавам, убивам докрай, убивам всички, изтребвам ги, избивам ги до един. у нас думата се употребява главно за несекоми, хлебарки, гризачи (мишки) и други вредители, не за хора.

Интересно е защо Парламентът не е използвал българската дума „изтребване”, а е ползвал „изтребление”. Изтребление (истребление) е чуждица, според Тълковния речник е руска дума (стр.308). Мирише на сталински комунизъм и издава образование в СССР, в специалните школи и т.н. Наистина, думата „изтребление” наподобява „изтребване”, но все пак е друга дума, не е българска по своята конструкция, а е чужда дума. Излиза, че в желанието си да гласуват някакси тъй по-мека формулировка за „геноцида” нашите умни депутати са се произнесли със смущаваща квалфикация – „масово изтребване”, масово убиване до един, масово избиване (без нито един останал жив). За сведение, според ратифицираната с Указ № 300/1950 год. (Д.В. бр. 153/1950 год.) от България Конвенция на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид дефиницията за „геноцид” е доста по-обхватна; в чл. 2, т. „В” на Конвенцията е посочено, че геноцид са и действията по „умишлено налагане на групата на условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или ОТЧАСТИ”. Значи, ако парламентът беше гласувал за признаване на „геноцид”, това щеше да включва и тази хипотеза – за унищожаването, и то непряко, с убиване, с изтребване,, а косвено – чрез условия за живот (както е сега при нас геноцидът спрямо пенсионерите с мизерни пенсии). Но депутатите не правят това, а направо и без никакви основания, обявяват намерението и действията на Османската империя за „ИЗтребване”, за „ИЗбиване” на всички арменци.

След като става дума за „ИЗтребване (ИЗтребление), то тогава „масово” е излишна част от понятието „масово изтребление”, изразът е плеоназъм, все едно, че казваш „черен негър”, вместо просто „негър”, тъй като едно окончателно изтребване докрай, до един, няма как да не е масово, не може в никакъв случай да е единично, да е немасово.

Освен това, след като Парламентът ни е гласувал признаване на „масово изтребление”, извършено от Турция, то е много важен и един друг аспект на въпроса. Как се нарича този, който „масово изтребва”, масово избива? Той се нарича „масов изтребител”, „масов убиец”.

Получава се така, че фактически родното Народно събрание си позволява да направи тази квалификация спрямо съседна страна. Според Парламента Турция била „масов ИЗтребител на арменци”„масов убиец” на всички арменци, което като характеристика е много по-силно и по-впечатляващо в сравнение с доста неутралния юрдически термин „геноцид”.

На мен ми се струва, че такова официално обвинение „масов убиец”, „масов изтребител”, спрямо Република Турция никоя държава не би трябвало да си позволи, още повече, ако съседства с турците. Струва ми се, че това е трудно поносимо за всяка съвременна държава. Колко е опасно да си прост! Никоя от страните, които са признали геноцида срещу арменците, не са посочили с пръст Турция, че е „масов убиец”, че „ИЗтребва” и че „ИЗбива” всички арменци. Това прави само България с нейните глупави зомбирани депутати.

Според гореспоменатата Конвенция на ООН масовото убийство на 1,5 млн. души (не се ИЗбиват всички до един), извършено тогава по национални и религиозни подбуди, трябва да бъде наказано; чл. 4 на Конвенцията постановява: „Лица, които са извършили геноцид,... ще бъдат наказани независимо от това, дали са правителства, държавни служители или частни лица”. Наказание предвижда и чл. 416 (1), т. „б” на българския Наказателен кодекс. За това престъпление срещу човечеството няма давност. Разбира се, физически или юридически лица, които да понесат тежестта на европейските закони за престъпление „геноцид” сега, след 100 години, не би могло да има. Но обявяването (признаването) на геноцида, тъкмо на геноцида, има морална стойност, която е не по-малко важна от конкретно осъщественото наказание на престъпниците (убийците). Тъкмо това трябваше да направи българският парламент, както го направиха много свестни държави по белия свят досега (изброих ги по-горе). Но извечната българска простотия пак скрои гаден номер на обществото и на държавата ни: ние обявихме Турция за „масов изтребител”, без да имаме основания да твърдим, че е Османската империя искала и е действала да „ИЗтреби” всички до един арменци. България е страната, която, като Армения, е най-добре запозната с практиката на турския геноцид, тъй като 500 години в България сме били под турско робство, Османската империя е създавала условия за частично унищожаване на българския етнос.

Ние, българите, сме запознати и с последиците от него за държавата и за обществото ни и добре знаем, че това престъпление срещу човечеството, подобно на Холокоста, не може и не трябва да бъде игнорирано, простено и забравено от хората по света. Признаването на геноцида върху арменците – именно на геноцида, а не на някакви тарикатски и тъпи евфемизми-чуждици е въпрос на национално достойнство за България.

Време е в България да наричаме нещата с истинските им имена. Стига шмекерии!

акад. Петър Иванов