В България човешкият живот няма цена, но не, защото е безценен, а защото нищо не струва. За да не седи това изречение като гръмко заглавие от жълт вестник ще направим ретроспекция.
5 декември 2008 година е последният ден от живота на 20-годишния студент по фармация Стоян Балтов. Момчето умира, след като е пребито по особено жесток начин пред дискотека „Амнезия” в София. Съдебномедицинска експертиза сочи, че смъртта е причинена от удари с твърди и тъпи предмети. През 2012 година убийците на Стоян - Александър Данаилов, Вили Георгиев и Светлозар Стоилов получават присъда от 18 години затвор. След няколко години, те ще са на свобода, но за родителите на 20-годишния Стоян остава цял един живот, в който ще се борят с мъката по убитото си дете, а за нас остава надеждата – като излязат на свобода да не се сблъскат с нашето дете в дискотеката...
Хюлия Маджар изчезва на 1 януари 2014 година след новогодишното тържество. Трупът на 24- годишното момиче е намерено три дни по- късно. Съученикът ѝ от гимназията Иван Тодоров и нанася множество удари с тежък предмет в главата. Варненският окръжен съд постанови 20 години затвор за убиеца, но тъй като той се призна за виновен намалиха присъдата на 13 години и 4 месеца.
В България животът никак не е лек, но пък съдебната ни система е ужасно „снизходителна”. Аз не мисля, че 20 години е адекватна присъда за убийство, но смятам, че 13 са вулгарна подигравка с човешкия живот. В нашата страна явно на престъпленията се гледа като на детска игра - ако си признаеш, че си убил другарчето, съдебната система ще ти прости „белята”. Странно ми е как може обаче, обществото да остава равнодушно към това беззаконие.
Не всеки e длъжен да е чуствителен към чуждата болка, но поне страхът, че децата ни играят по улици, където се разхождат убийци с излежани присъди от 13 години, би трябвало да ни мотивира като общество да изискваме по ефективна съдебна система. Друго, което ме изуми след убийството на 24- годишната Хюлия Маджар бяха част от коментари в Интернет, че „тя все пак изглеждала твърде предизвикателна”. Ако можеш да оправдаеш убийството на едно младо момиче с циничния български израз „ми тя си го е търсила”, не се различаваш много повече от изрода, отнел живота ѝ. Единственото, с което мога да си обясня това, че може да коментираме как изглеждало починалото момиче, а не това, че улиците ни са пълни с психопати е „провинциалното” мислене, което е взело превес над голяма част от нацията. И „провинциално” не го използвам, за да определя родното място, а манталитета ни.
„Лигавото” ни правосъдие вече взима невинните си жертви.
Една от тях е Вероника Здравкова, която беше убита от рецидивиста Илиян Красимиров тази година. 23-годишното момиче не е било облечено предизвикателно, за да си го „търси”, като останалите, но е имала лошия късмет да се роди в България. Страната, в която Илиян с шест присъди - една, от които е опит за убийство с цел грабеж е бил на свобода. Така едно младо момиче се превърна в седмата му присъда заради 20-те лева в портмонето си.
Един от най-големите проблеми в държавата ни е мисленето на българина, а то най-точно може да се определи от репортажа за 6-годишното момченце от Панагюрище, което беше прегазено от джип, докато е карало велосипеда си.
В новините на Нова телевизия показаха ядосани съграждани на убитото дете, които възмутено разказваха, че шофьорът редовно карал със 180 километра там, където децата карали колела. Ами, защо сте спали, а не сте реагирали още тогава, та трябваше да се стигне дотук?!
Тъжното е, че превърнахме децата и младите хора в изкупителна жертва на една тотално криворазбрана цивилизация.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.