ЦЕНОРАЗПИС. Един живот – 30 стотинки.

Една жена загина, една е в кома, а осем други са с различни фрактури в болница. Това е равносметката от жестоката катастрофа с камион ГАЗ-66, станала миналата седмица в затворения Върбишки проход. Всички пострадали са безработни, наети да берат див чесън в планината. От набраното печелят по 30 стотинки на килограм, за ден могат да изкарат между 3 и 6 лв. Нямат и сключени никакви договори.

Този случай ми напомни на един друг. Когато момиче каза пред репортер на Нова телевизия, че работи в цех за особено опасни отпадъци за 400лв. На три смени….

Явно вече в България нищо не може да ни изненада.

Но въпреки това не мога да се начудя на парадоксите в тази държава.

Миналата седмица прочетох в някакъв сайт, че една адреналинка в „Господари на ефира” печели по 2500 лв на месец. Само от своите 5 минутни танци. А едно друго момиче, едва ли по-глупаво или грозно от адреналинката, работи за 400 лв. в цех, който може да избухне всеки един момент и тя да загуби живота си...

От другата страна, срещу скромната сума от 0,30 стотинки, работят други българи. Жена каза пред репортер, че дошла, за да може да си купи козунаци. Какъв живот е това?! Да работиш за един козунак, да се чудиш как ще изкараш поредния празник и да се надяваш да няма повече празници, понеже така и така няма как да ги отпразнуваш.

Сигурно аз съм единственият българин, който се е впечатлил повече от парите, които получават тези хора и не толкова от самия инцидент. Знаете ли защо?

Защото в страната, в която живеем, инциденти стават всеки ден и нищо вече не може да ме учуди. Пресичаш на улицата и някой пиян психар те блъска и ти не можеш да се защитиш. Няма закони и виновникът е пуснат на свобода. Няма правосъдие и дори някой да го осъди, ти пак не намираш утеха, защото или го пускат, или му дават някаква минимална присъда. А ти цял живот живееш с болката за човека, който си загубил. Пътищата се разпадат под теб, дупките сякаш могат да те погълнат и дори опитни шофьори не могат да удържат автомобилите си...

Така е станало и с починалата жена от горния случай. Отишла е да изкара своите мизерни 5лв., за да купи козунак на семейството и повече не се е прибрала. Това не е държава, това не е нормален свят.

Превръщаме се в страна от Третия свят. Пътуваме като пилета, по много в един камион. Умираме също като пилета. Премазани от живота, ситуацията, случайността.

За едно семейство няма вече празници. Едно семейство е в траур от една нелапа ситуация. И не е единственото.

В България хиляди хора живеят дълбоко под прага на бедността.

Явно тук трябва да си адреналинка, моделка, или там подобни модерни професии.

Явно, ако береш чесън си обречен на глад и смърт.

И се чудиш какво да правиш с мизерните си 5лв, да живееш ли, да не живееш ли. Поне в Третият свят знаеш, че нещата просто така се случват. Няма на кого да се оплачеш, нямаш свободата да се бориш. Предполагах, че в България не е така. Предполагах, че все някак нещата ще се оправят.

Но, докато в една европейска страна хората работят за 0,30 стотинки - нищо не е нормално. Това не е нормално съществуване, нито нормален живот в една държава.

И, ако искаме да оцелеем, явно трябва да измислим начин да се спасим - защото бедността скоро няма да излезе от нашия дом.