Проклятието „социална мрежа”. Виртуалните психари.

Преди години, когато социалната мрежа туко що навлизаше в България, се повиха доста странни неща за мен. Появиха се постове и снимки със следния текст: „ако не споделиш това, ще ти се случи нещо лошо”.

„Ако не го харесаш, ще умре майка ти”.

„Ако не го коментираш, ще се разболееш”.

Тогава хиляди хора споделяха, коментираха и харесваха подобни постове- ужасени от неясната перспектива пред себе си.

Чудеха се какво ще им се случи, ако не го направят. А поредица от странни страници, реализираха хиляди харесвания, именно от подобни постове...

Тогава се чудех, що за човек трябва да си, за да споделяш подобно нещо. Какъв човек трябва да си, за да го измислиш и може би…каква психика трябва да имаш, за да повярваш на подобна глупост.

Както всяко чудо за три дни, тези постове отшумяха и хората продължиха в нормалното си, ако въобще има нещо нормално в социалната мрежа, съществуване.

Преди няколко дни обаче, изненадващо за мен, те се появиха отново.

Ако не споделиш тази снимка - нещо лошо ще се случи на твоите близки.

И още по-изненадващо за мен - снимката беше споделена над 10 000 души. Това е повече от показателно, че българинът все още е особено зависим от подобни неща.

За всички е ясно, че от много години народът търси спасение във всякакви там гледачки, баяки и лечителки. Милиони годишно се дават на всякакви подобни личности, за да се спасим от нещо ужасно. Именно на поредната мания ми напомнят и тези снимки в социалната мрежа. Нуждата да направим нещо, за да не ни се случи друго, много по-лошо...

Явно хората биха искали да открият нещо, за което да се хванат в своята мъка.

И, докато едни споделяха заплашителни и направо заканителни снимки, други се уповаваха на друго - женските страници.

Наричам женски страници всички онези, пълни с: цитати, мисли, стихове, снимки на сладки животинки, снимки на цветя, готварски рецепти и всякакви подобни неща.

Няма нищо лошо да посещаваш подобни страници и да се разтоварваш с тях, но къде е границата на разумното и къде можеш да прекрачиш тези граници?

Типичен пример за прекрачването им наблюдавах миналата седмица.

Една жена създала своя страница и респективно я кръстила на себе си. Публикувала мисли, цитати, кученца, пиленца, вази и саксии. Набрала голяма за социалната мрежа публика - повече от 60 000 харесвания. Дотук няма нищо странно и невероятно. Докато един ден попадам на пост от тази страница, в който жената, която контролира страницата пише сълзливо съобщение до своята публика: „Приятели, затварям своята страничка….има злоба..хората не ме разбират….помагах ви….напускам ви”…

И още много дълги и сходни редове. Последваха над 3000 коментара на фенки, които умоляваха женичката да продължава да помества вази и саксии, а те да търсят утеха в това.

Съответно - тя се завърна след поредното сълзливо обръщение и всички отново продължиха съществуването си.

На мен обаче ми стана интересно: къде свършва социалната мрежа и къде започва реалният живот?

Толкова ли нямаш живот, семейството, проблеми, ежедневие, книги, приятели, разходки, работа…че прекарваш целия си ден да следиш живота на някой друг и да изпадаш в меланхолия, ако и той е в меланхолия. Да се радваш заедно с него и да плачеш, когато той плаче. Толкова ли тези жени нямат ежедневие, което да запълнят, вместо да плачат под подобни постове...

И някъде между снимките със заплашителен текст и тези на вази, пълни с малки котенца - се зачудих, какво правя в тази социална мрежа и защо съм още там?