ИЗБИРАТЕЛЕН ТРАУР

Как сте, уважаеми православни българи? Образовате ли се? Информирате ли се? А скоро били ли сте „Je Suis Charlie”? А помните ли въобще какво беше това “Charlie”,  или вече забравихте? Аз ще ви припомня.

На 7 януари тази година в редакцията на френския вестник „Charlie Hebdo” нахлуха терористи и убиха 10 души + още двама полицаи. Или поне това се съобщи по родните медии. След тази новина много българи в знак на солидарност си сложиха надпис във Фейсбук „Je Suis Charlie”. Много отидоха пред френското посолство и запалиха свещ. Имаше демонстрации на десетки световни лидери във Франция. Един вид тази новина придоби мащаби и гласност на най-голямата трагедия в Европа за десетилетието. А за Франция едва ли не и най-голямото след така наречената Френска революция.

А разбрахте ли какво се случи преди няколко дни в Кения? На 2 април в Кения ислямистката групировка „Ал Шабаб” е убила около 150 студенти в университет в Кения.

Е, това не беше топ новината на родните медии, нито пък символът на българската журналистика Сашо Диков изкара „журналистически късмет”, да ви запознае с тази новина. Но защо това не се превърна в толкова голяма трагедия, както френската? Защо никой не си сложи никакъв надпис във Фейсбук? Защо нямаше визити и демонстрации на световни лидери? Защо не разбрахме някой да е отишъл да запали свещ в памет на тези студенти? Защо...? Защо...? Защо...?

Защото  те не са в Европа?

Защото те не са в ЕС?

Защото те нямат евро ценности?

Защото те не са бели, а черни?

Защото те не са на Запад, а на Изток?

Защото...?

Да ви кажа ли защо?!

Защото на православния, морален и солидарен българин не му го представиха достатъчно сензационно! Защото нямаше медийна сензация, както за Франция! А от Франция всъщност дори няма и снимка на нито една жертва! Имаше само пропаганда, сензация, новина. За разлика от Кения. От там има само една снимка с избити като кучета млади хора, но няма медийна сензация. Няма пикантности. Няма гръмки заглавия. Няма нищо. Има само 150 жертви - над 10 пъти повече от тези във Франция!!!

Но изглежда това не е от значение за никого. Изглежда някой е преценил, че тези млади хора нямат право на късмета „живот”. Нямат право да станат дори и „журналистически късмет” за някоя медия, за да може и някой друг да разбере и да е солидарен с тяхната трагедия. Изглежда, че 150 млади живота не струват колкото 12 във Франция. Изглежда, че на православния българин солидарността му днес се определя от медиите. Днес медиите диктуват чувствата и качествата, и ценностите на българина. Днес той има медийни чувства и душевност. Медийна солидарност. Медиен морал. Медийни ценности. Ние имаме евро медийни ценни ценности. Имаме ли сензации и медии, значи имаме морал, имаме солидарност.

Ами ако нямаме медии, за да ни кажат какво имаме, какво ще прави тогава днешният морално-православен българин???

Ако ни ви бяха казали да сте „Je Suis Charlie”, щяхте ли да бъдете? Ако не ви бяха спуснали този надпис отнякъде, щяхте ли вие да си го измислите?

Не! Нямаше!

Защото вече нямате нито духовност, нито душевност. Имате само сетивни качества за сензация!

А като гледате тази снимка сетивните ви органи предизвикват ли някакви асоциации за една друга трагедия?

Знаете ли, аз се сещам за Батак. Такива асоциации поражда в мен тази снимка. Сещам се за баташкото клане. А вие сещате ли се за него? Сещате ли се, че там според различни данни са загинали няколко хиляди българи?

Или си казвате - К’ви са тез селско баташки истории, нали сме европейци вече!

Но знаете ли, сега българите отново сме в батак! Сега българите сме в социално-духовен евро батак! Затъваме с всеки ден повече и повече в батака, който сами сме си направили, но вече толкова сме свикнали с него, че ни харесва и се търкаляме в него, като свине. Нали знаете как се търкаля свинята в кочината, в батака от фекалии, урина и фуражни смески. Днешният българин не се различава много.

И, не, не казвайте „Ама аз не съм такъв”. Замислите се, погледнете се за миг отстрани. Стоите и се търкаляте в кочината от битовизми и животът ви минава в примитивни мисли за дебелото черво. Мислите само как да го напълните. Мислите с каква ли социално-морална смеска ще ви напълнят хранилката днес родните медии, за да задоволите потребността на сетивните си органи, за да се заринете в нея. И, ако ви я напълнят със солидарност, ще се правите на солидарни. Ако ви я напълнят с духовност, ще се правите на духовни. Ако ви я напълнят с морал, може и на морални да се направите. А на какви можете да се направите, ако не ви я напълнят с нищо? Можете ли тогава да не се правите, а наистина да бъдете нещо? Можете ли да бъдете себе си? Можете ли да бъдете не свине, а Човеци? Можете ли да бъдете също толкова солидарни, морални и духовни, ако не чакате да ви напълнят хранилката? Можете ли тогава да отидете и да запалите свещ, за нещо, за някого? Не знам, аз се съмнпвам!

От много години показваме и доказваме, че сме свине в кочината на бита и празнодумието. В изпразнената от ценности, морал, духовност и душевност кочина, но винаги с пълна хранилка. И днес тази хранилка ни довършва, довършени сме морално и интелектуално, а сега се довършваме и физически.

На нас дори не ни трябва война. На нас не ни трябват и терористи, за да ни убиват физически. Ние сами по себе си сме терористи на себе си. Ние сме терористи на бъдещето си. Другите си имат разни терористични организации и групировки. Защитават религии, идеали, разбирания. Било то човешки или не. А ние си нямаме нищо. Ние сме безрелигиозни и бездуховни терористи. Всеки българин изживява себе си субективно, като идеал и като ценност. Но не можем да изживеем себе си като група или организация. Българска група и българска организация. Не! Не можем!

Можем да се заринем в кочината и да чакаме зареждането на хранилката с нова порция морал, солидарност, ценности.... докато изчезнем.

Помислете!

След няколко дни се празнува възкръсването на Христос.

Загиналите в Кения едва ли ще възкръснат.

Но вие можете да помислите!

И, ако оставите злобата, алчността, себичността, простащината в кочината и, ако българският морал, ценности и духовност Възкръснат, тогава може и да имаме шанс да не се повтори батшката картина....

АВТОР: Ивайло Христов