36 дни след смъртта на Вероника. Разговор с бащата.

Само преди месец всички медии отразяваха убийството на младата студентка Вероника. Днес, почти 40 дни след нейната смърт, Вероника вече не представлява интерес за медиите и гражданите. Убиецът /уж/ е намерен, момичето е погребано...

На дневен ред е друга трагедия.

Ето така в България забравяме хората, станали жертви на убийци, които се разхождат необезпокоявани... с влезли в сила присъди.

Този материал, за да бъде четен и, за да предизвика вниманието ви, може би трябваше да се казва „Ексклузивно! Бащата на Вероника обмисля да сложи край на живота си” или „Скандално! Вижте кой е поднесъл съболезнования на близките на Вероника.” или пък „ШОК! Подробности за подаръка на Вероника от „отвъдното””.

Дали не трябваше да анонсирам най-тежкото интервю, което съм взимала някога, от един почернен баща, с думите на Сашо Диков: ”журналистически късмет”?

Простете за отклонението. Нека колегите от разни други медии да не забравят, че отразяват човешки съдби и, че има една граница на човешкото, която трябва да седи преди „скандално-ексклузивните” материали за болката на едни родители.

Аз простичко ще ви кажа - четете интервюто с Трайчо Трайков - бащата на Вероника. Не, защото е екслузивно или скандално, а, защото е израз на болката на един родител, загубил детето си по особено жесток начин. И този човек, както и цялото семейство на Вероника, имат нужда поне от малко подкрепа. Защото утре на мястото на Вероника може да бъде всеки един от нас.

Нека не забравяме това момиче. Лека й пръст.

 

Минаха почти 40 дни от смъртта на Вероника. Как минават дните ви?...

Много трудно. Все в сълзи. В сълзи и спомени (плаче). Мисля си дали не можеше да предотватим някак случилото се...защо трябваше да се стигне дотам. Все такива мисли ми минават...

Звучите сякаш изпитвате вина за случилото се ...

За вина... може и да имам. Сигурно недостатъчно съм приказвал... Винаги, когато сме говорили съм казвал да внимава, да мисли, да не ходи самичка. А тя точно в този момент е била сама...

Днес е 36-ят ден от смъртта на Вероника. Забравиха ли я вече медиите?

Ами... вече почти няма интерес към случая. Когато я търсихме непрекъснато ми звъняха, сега... сега рядко.

В този ред на мисли, чувствате ли се използвани от журналистите, които си направиха „сензационните” материали на гърба на вашата болка?

Не знам какво да ви кажа. И да, и не. Ние, откакто се случи трагедията, не гледаме телевизия, не четем вестници, нито Интернет. Не знаем какво се е писало, освен, ако някой близък не ни каже. Разбрах, че много се е говорило за подаръка, който получих по време на интервюто ни за НТВ. Само искам да кажа, че подаръкът не беше изпратен от Вероника, както се е писало. Когато отидохме да я търсим в дома й, видях подаръка, видях, че го беше приготвила, за да ми го даде. Помолих родителите на съпругата ми, които са от Горна Оряховица, да ми го пратят...за да мога да го използвам. Получих го, когато екипът на телевизията беше вкъщи. Какво да ви кажа...

Все още ли имате съмнения, че не е заловен истинският убиец?

Иска ми се да е той. Аз не знам. Когато някой ми каже, че не вярва и аз започвам да се съмнявам. В момента съм като вятъра... накъдето ме духне. Докато не влезем в съдебната зала да се разкрият нещата как са станали, не мога да твърдя нищо.

Очаквате ли справедливо наказание?

Надявам се. Ако не се получи ще направя, каквото мога, докато не си получи присъдата. Знаете ли какво искам... едно време имаше така наречените „уранови мини”.Такива като този изверг не да се галят с перо, нека ги осъдят на доживотна присъда, щом не могат да въведат смъртното наказание, и нека ги вкарат в тези мини, където сами ще получат смъртта си. Щом е убил, трябва да получи същото. Нека да умират така, както и ние умираме...

Казахте ми в предварителния разговор, че искате да зададете на убиеца въпроси. Какви са те?

Искам да знам какво е искал от нея, защо се е отнесъл така. Защо го е направил? Той е тръгнал умишлено... имал е цел, знаел е какво прави. Ако е било само за парите, можел е да я бутне и да й вземе чантата, но той я е убил. Даже животното не постъпва така.

Какво ви крепи в момента?

Не знам. Внучето... като го видя и плача. Искам да го прегърна и не мога, защото знам, че Вероника я няма, че нея не мога да прегърна. На мен не ми се живее. Искам да легна при Вероника и там да остана.

Обвинявате ли държавата? Този човек е рецидивист, пуснат на свобода...

Да. Как може да има присъда и да е на свобода? Ако някой си беше свършил работата, това може би нямаше да се случи... И друго, задържаният за убийството на Вероника е от цигански произход. Стига нашите управляващи са ги толерирали, за това, че благодарение на тях печелят избори. Стига са ни мачкали, тъпкали и убивали.

Някой  от управляващите изказа ли ви съболезнования?

Само Бойко Борисов по една наша позната изказа съболезнования. Друг не.

Идва Великден, как прекарвате празника през изминалите години?

Много весело. Вероника винаги си идваше, събирахме се цялото семейство. Забавлявахме се, радвах им се, борихме се, аз винаги съм гледал на тях като на малки дечица ... борихме се, както котката с малките си, така играехме.

А тази година?

Ще се опитам да развеселя другата ми дъщеря ...после ще се затворя в себе си със спомените си за Вероника.

Вярвате ли, че Вероника бди над вас, че ви гледа някъде отвисоко?

Не знам. Вече на нищо не вярвам. Даже, аз винаги съм го казвал - вярвам само на това, което е в ръката ми. Дали бди или не ... само знам тялото й къде е и в какво състояние беше. Това не се забравя. Една млада главичка да бъде смазана... (плаче).