Зимата ги изненадА

Не, че е новина. Вече всеки дъжд, всеки сняг, всеки вятър предизвикват „бедствие”. Стотици населени места без ток, хиляди хора без връзка, без отопление, без храна, без лекарства. Изпопадали стълбове, изпокъсани далекопроводи и трактори, които го играят „снегорини”, закъсали в задръстванията. Отделно двама-трима тираджии-идиоти с неподходящи гуми да се завъртят на Гълъбец или Люлин и репортажът в новините от мястото на бедствието е готов.

„Валят” дежурните обяснения. Толкова сняг не бил валял, откакто изобщо е измислен снегът. „Предишните” били наели неподходящи фирми. Много силният ураган, тип локално торнадо, изтръгнал всички стълбове и затова има цели области без ток. Министри с ушанки и ботушки подтичкват около високопроходими машини из преспите и сипят мъдри съвети. Армията чака министъра си с аграрен уклон да се сети да й разреши да използва верижната техника, за да спасява болни на хемодиализа и родилки от преспите. Явно в министерството на отбраната прогноза за времето не се гледа. Дори „синоптичката” да си струва гледането, явно това не успява да заинтригува коравите земеделски сърца.

Защо се случва всичко това, все по-често, почти всеки път, когато завали дъжд, сняг или задуха вятър? Защо всички годишни сезони и атмосферни влияния се превръщат в бедствие?

По няколко причини - ще се постарая да ги изброя, не подредени.

По отношение на наводненията - изсичане на гори, неподдържане и непочистване на речни корита, неподдържане на диги и водозащитни съоръжения.

Помните ли многострадалната фирма „Напоителни системи”, чиито рядко достойни служители не бяха получавали заплатата си с месеци, но продължаваха да стоят на поста си и да правят невъзможното, за да защитят населението и стопанството от бедствия? Фирма, чието предназначение и задължение е да наблюдава състоянието на водните пътища и водоеми, да стопанисва и управлява защитните съоръжения. Фирма, която е напълно изоставена от години, удавена в дългове и кредити, без техника, без поддръжка, без заплати за служителите си.

От друга страна, вече години наред никой в държавната администрация не може да отговори еднозначно колко точно водоема има на територията на държавата, кой ги стопанисва, кой ги управлява, чия собственост са, кой носи отговорност за поддръжката на съоръженията им.

Струва ли ви се сериозно? На мен не.

Или тази администрация е съставена от пълни дебили, които нито могат да четат, нито да броят, или имат интерес да се правят на такива.

Изсичането на горите е друга безспорна причина за катастрофалните наводнения. Гората дълги години беше „ресор”, разбирай хранилка на ДПС, под чието покровителство цигани с резачки превърнаха вековни гори в лунен пейзаж. Това беше и причината да предложим, и наложим мораториум върху износа на необработена дървесина. Като първа и засега единствена за последните 25 години стъпка за защита на българската гора.

Защо хиляди хора останаха с дни без ток. Много просто. Защото ЕРП-тата не влагат и стотинка в инфраструктура, нещо за което са се задължили, но не го правят, защото изпосъкратиха аварийните си екипи и продължават да изнасят всяка една стотинка навън. Съоръженията, стълбовете, мрежата са амортизирани и неподдържани, вероятно част от тях са ми набори. ЕРП-тата нагло лъжат, „предлагайки” фалшиви „инвестиционни програми”, които разбира се, не изпълняват.

Друго „бедствие” е организацията на конкурсите за зимно почистване и поддържане на пътната мрежа. Видимо тези „конкурси” се печелят от фирми, които притежават два трактора и три ръчни колички, и после стискат палци да не вали сняг. Само че, когато завали сняг, и то далеч не като в „След утрешния ден”, двата им трактора закъсват безнадеждно в преспите и само увеличават хаоса. Всеки сам може да си направи извод, кой организира и кой печели тези конкурси. Но тук говорим за стотици милиони левове, изтичащи от държавния и общинските бюджети. И за мълчанието и смотаването на кметове, общински съветници, държавни чиновници. Това е „корупцията”, за която всички говорят и, от която всички се оплакват.

Не на последно място е и личната отговорност. Задължение на „държавата” (във всички смисли на тази дума) е да осигури защитата на населението, но лична отговорност на всеки български гражданин е да помисли и прецени ситуацията, когато поема на път или предприема някакви действия.

Няма логика да преминеш през обозначен и сигнализиран като „затворен” път и после да се „оплакваш” от „скапаната” държава, която не те вади от преспата, в която си се набил.

Няма обяснение и оправдание да тръгнеш неподготвен на път, в тежка обстановка, да блокираш пътя, да спреш движението и да оставиш стотици хора след теб в преспите.

Както и да е, това се нарича „гражданско съзнание”. Има много още какво да се желае по темата. То не зависи от конкретни политически действия. Подготвям сигнали до Главния прокурор по темата „инвестиции на ЕРП” и „конкурси за зимно почистване”.

Вярвам резултатите ще ви бъдат интересни.