Трети март

На 3 март празнуваме националниЯТ си празник. Денят на Освобождението на България от турско робство.

Сред столетия на мрак, турско робство, национална асимилация, на 3-ти март, с подписването на Санстефанския прелиминарен мирен договор, е възстановена българската държавност. Първоначално под формата на трибутарно княжество, а след това като Царство България. Сан Стефано беше и си остава наш национален блян, национален идеал.

Днес не обръщайте внимание на поредната русофило-русофобска истерия. Днес тя не е важна. Не си разваляйте празника с ненормалници, черни орисници, сновящи по форуми и телевизии,  разсъждаващи по темата „Освободила ли ни е Русия, или ни е поробила?“.

Без подвига, без саможертвата, без смъртта на стотици хиляди руски, украински, фински и румънски войни, свободата нямаше да дойде сама. Дължим им признателност и уважение. На тяхната памет. На тяхната саможертва.

Руската империя логично е имала своите интереси. Като всяка една империя, до ден днешен. Но в резултат от тези интереси Руско-турската война от 1877-1878 година е Освободителна за нас, българите. И не, няма връзка с комунизма, болшевизма и Путин.

Едни идиоти, в болната си патологична русофобия,  „празнуват“  Брест-Литовския мирен договор. Но не споменават, че участието на България в Голямата война е именно и само, за да бъде осъществен Санстефанския идеал за национално обединение, чието начало бе поставено през 1878 година. В патологията си измислят фалшиви писма и цитати, приписват ги на български възрожденци и национал-революционери. Напъват ги размисли как всъщност Русия ни е поробила и прочее и прочее. Кирякстефчовци е имало и ще има.

Други идиоти се възмущават, че им било „досадно“ и „некомфортно“ от това, че много хора споделят в социалните мрежи снимки и мисли, посветени на трети март. Нищо, нека. Нека им е зле. Нека им е лошо, като на Реза-какъв-беше-там. Споделяйте снимки и картини, публикувайте Вазов, Левски, Ботев и Каравелов. 

Трети идиоти твърдят, че Свободата ни била подарена. Нищо подобно. Свободата на българския народ е венеца на националното ни Възраждане, очаквана последица от усилията на борците за църковна независимост, на плеяда възрожденци и просветни дейци , на борбата на националните революционери.

Свободата бе извоювана. В десетки кървави въстания, в боевете за Стара Загора, в епичната величава, библейска битка за отбрана на връх Свети Никола. На върха на щиковете на опълченците. В защитата и отбраната на разкъсаното, простреляно и окървавено, но не и победено Самарско знаме.

Затова днес на този „връх чутовен“ се издига Паметникът на Свободата. Величав и горд, като самия Балкан, гранитен символ на българския дух, воля, желание за свобода, за собствена държава.

Паметник, пазен от величествен български лъв.

Този връх, този паметник, е високо в Балкана. Високо в небето. Високо над.   

Днес посетете връх Шипка, сложете цвете на войнишки паметник, разходете се до някой музей. И помнете, че не сме „българи“ само днес. Тук, на тази земя сме повече от хиляда и триста години. Това сме ние. 

Родина и майка не се избират. Родина и майка се пазят, обичат и защитават.

Да живее България!