За фалшификациите из македонските медии!

Вчера, на 24-ти февруари, Комисията по външни работи на Европейския парламент гласува поправките към резолюцията относно доклада на Европейската комисия за напредъка на Бивша югославска република Македония през 2014 г.

Заедно с Андрей Ковачев и Сергей Станишев - членове на Комисията по външни работи и на Делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС - Бивша югославска република Македония, също като мен, внесохме повече от 50 изменения по резолюцията за Република Македония. От общо 296 изменения, 30 са мои, на  Андрей Ковачев – 17 и на Сергей Станишев – 11.

На този етап бяха приети важни текстове, отнасящи се за българската общност в Република Македония. Голяма част от измененията на българските евродепутати са включени в компромисните текстове като например текстът, в който Европейският парламент призовава за напредък в двустранните отношения с България с цел да се постигне сключването на споразумение за добросъседски отношения. Резолюцията насърчава и усилията за съвместното честване на общи исторически събития и личности със съседните държави-членки на ЕС.

В друг параграф изразихме сериозните си опасения за нарастващото междуетническо напрежение и езика на омразата в страната, и призовахме всички политически партии и граждански организации активно да насърчават и да защитават фундаменталните права на всички граждани, независимо от техния произход и идентичност.

Освен това, бе включен и текстът, изразяващ съжаление, че откритото заявяване на българска идентичност и/или етнически произход продължава да има отрицателни последствия за много граждани и често води до манипулативно използване на правосъдната система, негативни кампании в средствата за масово осведомяване и неравностойно третиране от страна на работодатели и органи във връзка със социални възможности.

Външната комисия на Европейския парламент препоръчва на Република Македония да създаде със своите съседи съвместни експертни комисии по въпросите на историята и образованието с цел да се допринесе за обективното тълкуване на историята, както и решително насърчава органите и гражданското общество да предприемат подходящи действия за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност.

Окончателно Европейският парламент трябва да приеме резолюцията по време на пленарното си заседание през месец март 2015 г.

Същевременно прочетох потресаващи лъжи и манипулации по темата в „медиите“ в Скопие.

Първоначално се опитаха да внушат, че има готов проект за Договор за добросъседство между държавите ни. Целта е проста. Да внушат на ЕП и ЕК, че няма проблеми между България и Македония. Че става дума за дребни недоразумения, които вече са почти отстранени и нищо не пречи Македония да започне преговори за членство. Едно от изискванията за започване на преговори за членство в ЕС, на която и да е държава, е тя да няма нерешени двустранни проблеми със съседите си.

Затова в Скопие пускат тази димка, за да замажат очите на европейците и да внушат, че едва ли не договорът за добросъседство е готов и е на масата. Нищо подобно.

С колегите не позволихме това лъжливо внушение да бъде превърнато в писмен текст в Резолюцията. Изброихме детайлно нерешените проблеми на българската общност в Македония.

Забележете, не говорим за „българско малцинство“, а за „българска общност“ в Македония. Което е повече от малцинство.

Изброихме проблемите с езика на омразата към България в скопските медии, изопачаването на общата история, проблемите пред българите в Македония да се сдружават в български обществени и политически организации, непризнаването на български за официален език и прочее и прочее.

Отделно от това наблегнахме и на изключително изострената вътрешно-политическа ситуация в Македония.      

След като тази димка и фалшификация се провали, скопските медии подхванаха нова „теза“. А именно, че ЕК много иска Македония да започне преговори, обаче злите гърци и българи пречат. Научих, че съм бил „ултра-националистот Джамбазки “ (егати новината), че едва ли не Скопие е изпълнило всички критерии, само ние спъваме полета на свободата и демокрацията в главата на Груйо и сърбина Латас.

Накрая, за финал, извадиха фалшиво или старо гласуване на предишна Резолюция и твърдяха, че повечето депутати подкрепят започването на преговорите. При положение, че гласуването на самата Резолюция, още не се е случило и предстои на следващата сесия в Страсбург, вероятно през март.

Особености на скопската медийна политика…

Така или иначе, гласуването предстои, предложените от нас промени бяха и са резултат от обща работа по българската национална кауза.

Продължаваме напред…