Невидимите хора

Постоянно говорим за интеграция. Постоянно сочим с пръст всеки, дръзнал да каже нещо срещу ромите. Опитваме се да го играем европейци, като говорим за това, че трябва да има равни права между циганите и българите.

Ясно е, че в тази битка равни права няма, защото, ако вие не си платите тока ще ви го спрат, ако техният ток бъде спрян това ще е ксенофобия. Защото, ако вие набиете лекар, ще бъдете обществено порицан, ако те набият лекар и някой дръзне да каже нещо за това - веднага ще бъде обвинен в насаждане на етническа омраза.

В България няма нищо по-добро от това да си циганин и да си легнал като свиня върху гърба на „гадния” българин, който си плаща данъците, за да може 13- годишната циганка да си гледа на спокойствие децата. И понеже с тези си думи съм на път да се превърна в поредната гадна ксенофобка, веднага ще сменя темата.

Днес ще говоря за невидимите хора. Те са тук в България, но рядко можеш да ги видиш навън. Докато ние вече ежедневно нищим как циганите трябва да бъдат интегрирани в обществото, невидимите хора не могат да отидат дори в общината, защото онези 20 стъпала, които леко ще задъхат нас, за тях са недостижими. Кажете ми честно – кога за последно видяхте инвалид с количка навън, кога за последно видяхте сляп човек на улицата?

Аз да си призная, от много време не съм виждала и това за съжаление не е, защото в България всички са здрави, а, защото в държавата ни няма никакви условия за хора с физически увреждания. Следващият път, когато отидете до общината или до някое друго държавно учреждение се загледайте дали има рампа за хора в инвалидна количка.

Понеже в нашата държава стана много модерно да говорим за правата на човека искам да попитам - защо забравихме за хората с физически увреждания? Защо им отнехме право да работят, да излизат и да се чувстват, доколкото могат пълноценни хора? Знаете ли, че в САЩ освен всички удобства, които са създадени, за да може инвалидите да са част от обществото, вече е почти задължително във всеки сериал да има герой в инвалиден стол, за да може младите хора да свикват с тези хора и да не ги приемат като различни.

Тук чак такива неща не може да изискваме, но нали все пак сме европейци, как е възможно в 21 век тези хора да нямат никакви условия за нормален живот?

И къде са всички онези правозащитни организации, които скачат като опарени, когато се каже нещо срещу ромите, а в същото време никой не се бори за правата на хора в наистина неравностойно положение?

Но може би наистина нищо вече не може да ни учуди, когато живеем в държава, която облага с 20 процента данък смс-те от българската Коледа. Мери Кристмас!

снимка: Patricia Sainz de Rozas