Не ми се сърдете, ама…

Не ми се сърдете, ама не знам какво да напиша…

По принцип е пълно с теми.

По принцип мога да пиша за Пулев и Кличко.

Или за нелепата мисис България.

Или за Крисия и Евровизия.

Или за, както каза Радан Кънев, усещащия се оптимизъм от българите.

По принцип можех да пиша за вчерашната реч на Любо Пенев по БТВ.

Или за еболата и всеотдайния до инфантилност министър Москов.

Но на мен не ми се пише за това. Не ми е интересно това, което се случва в момента. А като гледам реакциите ви в социалните мрежи – и на вас не ви е особено интересно.

Не ми се сърдете, ама не ми пука, че някакъв си Тома Биков писал, че Бойко не бил мутра, а комедиант преди известно време. И, че днес същият този Тома Биков отишъл на работа при същия този Бойко Борисов. Хич не ми дреме, че Кунева разкри, че това „Мадам YES” не било измислено за нея, а за полската преговаряща с ЕС преди време. И въобще не ме интересува, че някакви русофили спретнаха поредната безумна акция за защита на паметника на съветската армия. Нито ме интересува, че след тази „акция“ ще последва друга акция с боядисване, после друга акция с почистване на боядисаното, после трета акция, после четвърта.

Не ми се сърдете, ама и това не ми е интересно… Не ми е интересно и как дузина наведени и със смъкнати гащи културтрегери побързаха да се сложат на новата власт – така, както винаги са го правили. „Скъпи, прекрасни, великолепни господин Рашидов, ние ви поздравяваме и сме с вас“ – ето така се стои на ръководно постче на културно институтче в продължение на години… Неслучайно 6 отдел на ДС беше създаден, за да вербува предимно хора на „изкуството“. И да бори „идеологическата диверсия“. Да ви е честита подкрепата, господин Рашидов, но на мен и тя не ми е интересна.

На мен не ми е интересно да гледам как - когато властта се сменя, се появяват много любвеобилни хорица, които са готови да се самопредложат ей така, да се знае…

Да ме прощавате, но не ми е интересно и тефтерчето на Златанов. Първо – то не съдържа нищо, което да не сме знаели, че се съдържа в един постмилиционерски организъм. Второ – то изчезна. Трето – след като изчезна изведнъж се появи в медиите. Сега няма да се учудя, ако се появи църква, която да се нарече „Свидетелите на Златанов“ и да изучава тефтерчето като „Евангелие от Златанов“. „Да почиташ 10, защото само 10 знае кое е пътят, истината и животът. А над 10 стои само 11, 12,13 и разбира се А.Д (да не се бърка с акционерно дружество)“. Прощавайте, но дори това крайно не ме интересува.

Впрочем, като се замисля, обзело ме е едно спокойствие. Една блажена апатия. Едно благо предколедно настроение. И моля да ме извините, ама наистина нищо от онова, което се случва у нас не ме вълнува.

Интересува ме само едно – каква е прогнозата за времето. Защото министър Павлова каза, че ако има намек за сняг, не трябва да пътуваме никъде. А аз мислех да отскоча до Африка и, когато се върна, да симулирам ебола. За да може правителството и медиите да ми обърнат внимание.

Но уви, и това вече не ми е интересно. Да ме прощавате, обаче е понеделник.

Пред себе си имаме цяла седмица и дано в тая седмица да се случи нещо истински забавно, защото не се живее с тая скука.

А сега ви оставям, защото да се четат дълги статии е скучно.

Чао и до нови срещи…