To be or not to be…

А бе, тая сутрин е зверски студ бе...
Станах в 06:45 сутринта, за да пиша статия. А в хола – студ, майката си трака.
До мен парно.
Викам си – да вземе топлофикация да го пусне.
После си викам – бе, по-добре да не го пуска, че после пак ще ми дойде сметка от 400 лева за 2 радиатора плюс 2000 лева изравнителна сметка.
После си викам – а бе, да идва каквото иска, няма да ми се разболява детето.
А после си викам – а бе, децата едно време са били калени бе, ние сега модерните деца ги направихме калпави с тия климатици.
Седя и се чудя кое е по-добре – да пуснат ли парното или да не го пуснат.

Както знаете, сутрин най-добре се мисли в кенефа.
Та, влизам аз в кенефа, вземам таблета, отварям произволен новинарски сайт.
А там пише: Бойко не иска да прави правителство, щото няма мнозинство.
Обаче трябва да направи правителство, защото KLETA MAJKA BALGARIQ е в опасност и без правителство ще я закъса.
Обаче не може на най-голямата парламентарна група да се поставят условия.
Обаче не може пък сама парламентарната група да направи кабинет.
Поглеждам с досада и виждам, че опозицията, в лицето на БСП, заявява, че не може да подкрепя ГЕРБ.
Обаче счита, че все пак ГЕРБ трябва да управляват.
Обаче резултатите показвали, че БСП не може да подкрепи ГЕРБ.
Обаче пък без подкрепа ГЕРБ нямало да могат да спасят въпросната KLETA MAJKA BALGARIQ.

Не, заболя ме главата, а и междувременно стана 7 часа и аз отидох до кухнята.
Да си направя ли едно кафе?
Ако не си направя, няма да се събудя като хората...
Навик!
Обаче ако си направя, може да вдигна кръвно или пък да получа киселини заради гастрита...
Седя и си мисля – сега за какво да пиша?
Да пусна сутрешните  блокове по телевизиите, за да си взема някоя тема?
От друга страна - за какво да ги пускам, като знам за какво ще говорят – правителството, опозицията и...онази депутатка, която напусна ББЦ още преди да е влязла в парламента.
Те това са трите теми на телевизиите от изборите насам.

Обаче пък червеят на съмнението започва да ме гложди.
Бе я по-добре да пусна телевизията.
Ами ако Цветан Цветанов снощи изненадващо е напуснал ГЕРБ и се е присъединил към АТАКА?
Ами ако писателят Денди е родил близнаци?
Ами ако Кучкова се е оженила за Евгени Котков от Симитли?
Ами ако Радан Кънев е направил вътрешнопартиен преврат в РБ и е прокудил Лукарски в Монголия?
И докато се чудя дали да пусна или да не пусна телевизора поглеждам през прозореца и виждам, че навън е студено, мрачно, пътят е чист от снега, който наваля в събота срещу неделя, но има странно малко коли.
Дали пък не са обявили понеделник за почивен ден?
Ако са го обявили – защо?
Ако пък не са го обявили – защо има толкова малко автомобили по улицата?
Да не би снощи някой да е направил държавен преврат и да е върнал софийското жителство?
Или хората са послушали съветите на еколозите и са тръгнали пеша на работа?
Или на всички им е все тая и няма да ходят да бачкат, щото няма смисъл?

И докато се чудя над тези интересни въпроси, усещам, че вече е почти 8 часа, а аз все още не съм написал нито ред.
Да пиша ли?
Или да не пиша?
За какво да пиша, когато сме на 100 място по свобода на словото?
Ако пък не пиша, няма ли да допринеса да минем на 101 място?
Ако пък пиша, дали няма да ме помислят за КОМОНИЗД или СОРОСОИД?
Ако пък не пиша, няма ли да ме помислят за страхливец?
Ако пък...
Ами ако...
А БЕ АЗ МОА ЛИ ДА ВИ .....
Те това е статията за днес.
Както е казал Пешо от Ботунец – „Тоа Шекспир ного як, бате! казАл е – у туби или не у туби! Яз само у туби точим ракията!“.