Последният БОЙскаут

Последният БОЙскаут
15-10-2014г.
41
Венци Мицов

Той бе роден в ПриБой.
Като малък слушаше Бой Джордж и различни БОЙ групи като „Ийст 17“,“UB 40”,”U92” и така нататък.
Смътно си спомняше, че баща му го наричаше „разБОЙник“, когато за пореден път се върнеше с двойка по математика у дома.
„Математиката, разБОЙник такъв, се учи само с БОЙ по учебника“ – философски казваше бащата на нашия герой – „Биеш се с формулите, млатиш уравненията. Без БОЙ няма герой!“.

Годинките минаваха, нашият малък разБОЙник растеше и един прекрасен ден напусна ПриБОЙ, за да се премести в големия град.
В големия град нашият младеж започна работа.
Работата не беше работа, а същински БОЙ за оцеляване.
Понеже не бе победил в битката с уравненията, нашият момък се вля в една строителна бригада, която се бе специализирала в ремонт на къщи в квартал БОЙяна в столицата.
Там младежът от ПриБОЙ си изкарваше хляба като БОЙяджия и беше станал доста добър.
Един ден нашият момък реши да излезе из нощна София и да се позабавлява.
„Цяла седмица БОЙ по обектите! Време е малко да разпусна!“ – рече си младежът, облече новите си дънки, сложи чиста риза и заедно с няколко колеги седна в кварталната кръчма.
„Айде, пий и не се БОЙ“ – рече един от приятелите и смело поръча две бутилки карнобатска гроздова.
А кръчмарят усили уредбата, откъдето се чуваше песента на фолкдивата Ивана „Пий за мене и се СБИЙ заради менееее...“.
Компанията на нашия приятел се забавляваше истински.
Първо строителите пиеха ракии на екс, играейки някаква странна игра с въртене на шише от Фанта Портокал на масата.
Когато шишето посочеше някой, той трябваше рязко да изпие 100 грама карнобатска на екс.
После, когато това им омръзна, взеха да играят на някаква друга игра, в която този, който губеше, трябваше да изтърпи компанията да му БИЕ чимбери.
В един момент, когато кръчмата затвори, всички излязоха залитайки и поеха към един бар, пеейки „БОЯТ настанаааа, тупкат сърца нииии“...
Нашият герой от ПриБОЙ се беше НАБИЛ сам с около 700 грама ракия и честно казано, си представяше как всеки момент ще повърне, губейки битката с вътрешностите си.
В този момент от другата страна на улицата се появи друга компания.
Няколко бръснати глави, забелязвайки нашите неугледни строители, започнаха да сочат с пръст и да викат – „Тия са мароканци!Мама ви мръсна, мангалска!“.
И преди да се опомнят, нашите хора бяха нападнати от младежите с кубинки, боксове, бомбери и тиранти.
И започна един живописен кютек...
Докато го ритаха в главата, нашият младеж от ПриБОЙ, кой знае защо се сети, че думите „КЮТЕК“ и „КЮЧЕК“ имат само една буква разлика.
Тази мисъл обаче угасна бързо, защото се чу сирена и се появи полицайска кола.
Скинхедите се разбягаха, а нашите пияни строители се надигнаха – кой с аркада, кой със счупен зъб.
И поеха заедно с полицаите към районното, за да изяснят кой кого е нападнал, защо и как.

На другата сутрин нашият герой се намираше в Пирогов, защото бе получил сътресение на мозъка.
Вратата се отвори и влязоха родителите му, които бяха разбрали какво е станало и се бяха вдигнали от ПриБОЙ.
„А бе, сине, ученик не стана от теб. Пияч не стана. Даже и за поБОЙник не ставаш“ – рече баща му.
„Ама те бяха много бе, тате. Как да се бием?“ – попита младият БОЙяджия.
„Ще ги хапеш, ще ги скубеш, ще ги риташ в топките! В уличния КЮТЕК правила няма“ – рече бащата.
А майката на нашия герой тайничко му пъхна 50 кинта в ръката и му прошепна – „Купи си газов пищов, сине. Ако извадиш пистолет, бая ще се замислят.“
И родителите на нашия младеж си тръгнаха обратно към ПриБОЙ, където щяха да седнат в механата на къщата, а бащата да си сипе една ракия и да каже – „В живота всичко е БОЙ, ебане и сръбска музика!“.
А майката щеше да въздъхне – „Е, и Кондьо не е за изхвърляне“...

Не знам защо написах тоя разказ. Сигурно защото само преди два дни няколко ракиени патриота пребиха бременна жена в центъра на София, защото мъжът и им се сторил по-мургав от необходимото.
Впрочем, за да завърша оптимстично, ще кажа и добрата новина.
Съвсем скоро ще имаме нов премиер.
Успокойте се.
Първото му име е БОЙко...
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.