Есенна елегия

Рано сутринта пред входа на блок 427 в столичния квартал Младост 4, Петър Ставрев и Жоро Николов се срещнаха, докато единият се прибираше с 2 банички и кофичка кисело мляко, а другият - с надлежно сгъната пазарска торбичка с щампа „ЛИДЛ“ ровеше в джобовете си, за да извади ключа от стария „Фолксваген Пасат“ с газова уредба „Ловато“.
- Жоре, на пазар ли бе? – попита Петър.
- На пазар и после ще ходя да сменям маслото на Фау Ве-то, че мина над 10 000 километра – рече Жоро – а ти няма ли да спреш с тия мазни банички. Знаеш ли какъв гастрит можеш да си докараш?
- Абе гастрит...Колко поколения мааха банички и нищо им нямаше. Имам чувството, че почнахме да боледуваме, когато взеха много да ни обясняват как всичко може да ни разболее – отвърна Петър и Жоро кимна с глава.
- Абе, ти разбра ли? Никифор от съседния блок го избрали за депутат оня ден – рече Жоро и бръкна в джоба на якето си, изваждайки пакет цигари.
- Кой бе? Фори белята ли? – рече Жоро и се ухили – Е от коя партия?
- Не знам бе, ама ми е адски смешно. Помниш ли, когато беше откраднал уолкмена на Маринка от 415 блок. Хванахме го и му свалихме гащите.
Жоро се ухили.
- Сега, ако се сети и тръгне да си отмъщава, тежко ни и горко. Защото може лесно да ни свали гащите. Много депутати вече го правиха – рече философски той, приемайки подадената цигара от Петър – Трябва да ги спрем тия цигари, защото хем се тровим, хем даваме пари на олигарсите.
Двамата застанаха на козирката на входа. Валеше. Беше октомври, началото на есента на 2014 година.
- Знаеш ли, на жена ми й предложили 20 лева, за да гласува за един кандидат – рече Жоро – ама тя им теглила една майна. Дори не можа да се сети кой е кандидатът. Викам й – подай жалба в полицията, бе. А тя – и да подам, какво от това...
- Ами да, какво от това? Права е жена ти. А пък и 20 кинта е доста постна оферта. Някъде са давали и по 100 – отвърна Петър и изтръска пепелта от цигарата си.
В този момент покрай тях мина една възрастна жена. Носеше чантичка, в която имаше един хляб, кофичка кисело мляко и 6 яйца.
- Госпожа Петкова, здравейте – поздравиха двамата мъже – от пазар ли се връщате?
- От пазар, момчета, от пазар – рече възрастната дама – бях в секционна избирателна комисия и днес си взех парите. 50 лева. Купих яйца, хляб. Останаха и за тока. Ще избутам и тоя месец. Добре, че напоследък често има избори, та дори успях да си платя данъка на гарсониерата. Гледам да не натоварвам децата, те все ме питат – мамо, какви сметки има за плащане?...А, аз все им казвам – спокойно, деца, всичко е наред. Нямам сметки за плащане.
- Начесто, ама оня ден президентът каза, че, ако има още едни избори тия месеци, това ще е краят на държавата – рече Жоро.
- Не му вярвай, Жорка – рече госпожа Петкова – той ако знаеше, че краят е близо, отдавна да си е бил камшика. Няма край тая история, от мен да знаеш.
И госпожа Петкова продължи към входа си, за да занесе покупките от неочаквания бонус към оскъдната й пенсия.
В този момент телефонът на Жоро Николов звънна.
- Какво бе, тате, ти не си ли на училище вече – попита Жоро – оф, колко пари? 100 лева? Какви са тия учебници, бе?
И машинално бръкна в джоба си за нова цигара.
- Добре, ще ти оставя на бюрото после. 100 кинта за учебници...Нали ви беше безплатно образованието – измрънка Жоро.
- Виждам, че си в процес на изваждане от джобовете – със съчувствие рече Петър – нашият е 6 клас и дадох само 50 кинта.
- Да, в по-малките класове е по-евтино. Вчера се майтапех, че е по-добре малкият да беше слаб ученик и да бе останал да повтаря – усмихна се ехидно Жоро.
В тоя момент пред входа спря Мерцедес Ес класа. Прозорецът се спусна и двамата ни герои видяха новоизбрания депутат Никифор.
- Ооо, господин депутат – рече Петър – как сте в този прекрасен есенен ден?
- Оф, не ме питай. Много тежка работа е това да си депутат – рече Фори – заседания, комисии, събрания. Тичам по избирателни райони, срещам се с хора. Ако знаех, че е толкова тежко, нямаше да се хвана с тая работа.
- Разбираме те – отвърна Жоро.
- Ето, гледам ви вас – седите си, лафите си, пафкате си пред входа. Гледам и госпожа Петкова. Разхожда си се, пазарува си от магазина. А аз навсякъде ходя с охрана, защото съм в комисията за разследване на едри престъпници и животът ми е заплашен...
- Да, тежко ти е на теб – рече Петър – тежка отговорност си поел. Ние с Жоро имаме потребност да съберем 100 лева за учебници. А ти се разправяш с милиони.
Фори депутатът кимна. Пожела нещо като „Приятен ден“ и затвори стъклото на служебния Мерцедес.
Беше есен. Някъде в началото на октомври.
Все още беше рано да се слага киселото зеле...
...а отнякъде се носеше музика – 40 симфония от Волфганг Амадеус...Моци...