Ezik свещен на нашите… deca

Ezik свещен на нашите… deca
11-09-2014г.
43
Радост Петрова

Държавата умира. Преди нея ли умря езикът? Вече имам такова чувство.

Много е епично в България на всеки 2 години (може би и по-малко) да раждаме по едно изгубено поколение. Всяко от тия поколения расте все по-прахосано от предишното, все по-неразбрано. Чака някой да го намери. Да го спаси? От какво – от родителите му? От майката, която абдкира от участие в образованието? От бащата, който дори не предполага, че трябва да е част от него?

Прахосаните и обезчестени мозъчета обаче вече са на възраст, в която съставят изречения, с които си купуват алкохол и цигари в магазините. Тоест - това са вече новите млади. Новите хора на Попа, пред Народния, в Борисовата, в Студентски град. Новите на главната в Бургас. Знаете ли какво? Те не говорят на български и определено не пишат на тоя език. Според вас изречението: “tq e malko kuchka” на к‘ъв език е? А какво ще кажете за: „куито порчете тожа е глопаг и бодала”? Аз дори не мога да предположа смисъла. Но това са реални неща, писани във великия Facebook. Така си комуникират вашите деца. Вие така ли ги научихте? Вие ли казахте на дъщеря си, че не е никак готино да използва кирилица, понеже е ебаси отживелицата? Кой каза на сина ви, че ако не прочете нищо през лятото, ще му е по-добре? А някой изобщо твърди ли обратното пред тях?

Чудно ми е българската жена знае ли, че създава изгубени хора? Ако й кажем, ще спре ли?

Погледнато отстрани сме си направо герои, че с безнадеждници все още си имаме държавичка. Че все още някой ни приема в разни съюзи, а не сме отдавна австрийска провинция (понеже дори за немска не ставаме) или не сме руски склад, или - американски полигон.

А има и изключения - да, но те са толкова малко, че... чак ме боли. Те са шепичка хора, които ще заминат. Повярвайте ми, те няма да останат в тая страна. „Таквиз идоти” както казва Недялко Йорданов, вече няма.

Не изгубено поколение, а загубеняци. Това расте и вирее на наш’та територия. Това се възпроизвежда - не забравяйте, че след тях идват и още, и още... Все такива – отчайващи, 20-годишни, приети в университет, които не могат да боравят с простичкото ни АБВ, камо ли да се погрижат за икономиката по-късно. И какво да ви кажа – подготвихте ли се за 15-и септември? А преговорихте ли си азбуката?

Може би, за да ги убедим тия млади хора да боравят с българския език, трябва да го опростим. Примерно – „о” и „у” в началото на думата да се пише по собствено усмотрение. Пълен и кратък член – също. Да премахнем и объркването с „а” и „ъ”. Думи като „ученици”, които се променят в множествено и единствено число, да бъдат преразгледани. Да ги направим на „учениц” и „ученица”. Да махнем запетаите, кавичките, скобите, новия ред и другите очевидно неясни неща. Сега е също модерно вместо да се слага удивителна накрая, изречението просто да се напише с главни букви. Така че и от тоя препинателен знак нямаме нужда. От полза ще е и да побългарим няколко от модерните американски думички като: selfie, twerk, swag, lol и т.н. като ги вкараме в тълковния речник.

Предполагам, че така ще привлечем вниманието на новите млади и те всъщност ще изпитат удовлетворение от това да напишат нещо някъде, граматически правилно. Колкото и тъжно да е, това изглежда като единствената ни алтернатива.

15-и септември идва. На добър час (както казваше учителката ми от първи клас)!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.