Ало, чичо!!! Защо кашляш?

Сутринта ми започна повече от добре. Станах, направих си кафенце (в ЛИДЛ има промоция, 100 процента арабика за 2,79) и след това звъннах по телефона на един приятел.

„Ало, Ваньо“ – викам аз – „Днес какви ще ги вършиш?“.
„Не знам“ – вика Ваньо – „Ама от вчера всички приятели ми се подиграват. Пишат ми съобщения с текст „Ало, Ваньо“ и ме бъзикат във Фейсбук, направо ми омръзна вече“.
„Оф, разбирам“ – правя се на съпричастен аз – „И въпреки всичко си признавам, че ти звъннах, за да ти кажа и аз „Ало, Ваньо“. Някак си е приятно“ .

И двамата прихваме да се смеем...
Сега, ако някой чужденец чете превод на тази статия, вече да е затворил страницата на сайта.
Какво е това „Ало, Ваньо“? 
Някаква смешка?
Вероятно, ама нашите смешки са странни за хора, които не са поживели поне 20 – 30 години в KLETA MAJKA BALGARIQ.

Представете си статия, в която започвам с каламбур за тефтерчето на Златанов, преминавам през диетата на котките на Искра Фидосова, след това някакъв каламбур за Мишо Миков с бутилка водка до него и накрая бай Лютви Местан с неговият висок стил.
На вас най-вероятно ще ви се стори смешно. 
Но за някой, живял в нормална страна, където работиш, плащаш си данъците, получаваш адекватно съдействие от държавата, в която си плащаш данъците и всичко ти е подредено и ясно с години напред  - о, тогава няма да разбереш този хумор. 
По никакъв начин.
Но да оставим хората с подредения живот и да се върнем у нас, където от вчера се шегуваме с повторното назначение на митничар номер едно от времето на ГЕРБ.

Шеги и закачки ни дебнат отвсякъде, скъпи приятели. Самият служебен кабинет е доста, как да кажа, шеговит по своята същност.

На моменти, когато чета за министри, които ту ги назначават, ту напускат, преди да са встъпили в длъжност, ту представят зам – министри, част, от които обаче се отказват, имам чувството, че това правителство е като миналогодишния отбор на ЦСКА – събрано набързо по плажовете, където хората си почиват лятото.

„Ела в България, стани министър“ – това би бил чудесен туристически слоган, който би привлякъл туристи от целия свят.
Или...Веднага давам идея на консервативните английски вестници – „Не оставайте повече от 3-4 дни в България, защото могат да ви назначат за министър, а българите не обичат министрите си“ – предупреждение в английска газета (с думата „газета“ поздравявам русофилската част от населението у нас).

Ей такива мисли ми минават през главата тази сутрин, докато гледам как двама представители на протеста и контрапротеста от последната година спорят по една телевизия рано сутринта.
Двамата говорят едно и също. Само че, докато го говорят един през друг, се карат и аз не мога да разбера какво точно казват.
Затова звъня отново на приятеля си.

„Ало, Ваньо“ – викам му отново и прихвам да се смея.
„Не е смешно! Ще си сменя името“ – казва приятелят ми.
„Не бе, просто се замислих. Имам приятелка на име Оля и си представих колко гадно ще й е, ако отиде да живее в Испания“ – казвам аз – „Там всички се поздравяват с това ОЛЯ и направо не ми се мисли за нея“.
Ваньо се смее. Смея се и аз.
Докато се смеем, някъде на жълтите плочки служебния кабинет най-вероятно се събира за началото на работния си ден.
Представям си какво ли се коментира там, на жълтите плочки.
Представям си как служебният премиер получава обаждане – я от президента, я от бъдещия (да се свети името МУ) премиер.
Какви ли директиви получава?
Какви ли назначения трябва да направи точно днес и колко ли подобни подигравки като тази „Ало, Ваньо“ ще му се случат за два месеца?
И си представям, защото, признайте си, всеки от вас си го е представял...

Представям си как аз съм служебен премиер, а по телефона звъни някой от господарите ми.
И когато, с нетърпящ възражение тон, ми каже – „Чш, ей, премиерчето, да назначиш еди кой си днес“ – аз влизам в ролята на Тодор Колев от оня велик скеч от началото на 80-те и с инфантилен тон питам:
„Ало, чичо!!! Защо кашляш?“.
Представям си такива неща, защото съм деформиран.
Като всички вас.
Всички сме деформирани от „Ало, Ваньо“, от „КОЙ“, от „Аз разпределям порциона“ от „Хапвам филийки с мас и телешки пържолки“, от „Закуех се да съм уидер на БСП-то“, от „Преживях дълбок катарзис“...
Ей това ни е хуморът.
Смешен, смешен...Толкова смешен, че Робин Кафалиев изглежда като Чарли Чаплин до този хумор.

И понеже се чудя дали да продължавам, защото от толкова смях започна да ми става тъжно, ще взема да звънна на Ваньо още веднъж.
Повторението е майка на знанието.
Знаете го. Живеете в България от доста години.
Тук всичко се повтаря...
До безкрай!
„Ало, Ваньо!!!“